Когато вярата угасва: 10 дена да откриеш Бог измежду сенките на съмнениетоПример

Не мога да не си задам въпроса, дали не разглеждаме Библията по неправилен начин. Може би сме толкова обсебени от това, как една древна книга отговаря на всичките ни исторически, културни, научни и морални въпроси, че неизбежно това поражда съмнение. Но дали основната й цел е не интелектуална сигурност, а да ни доведе до процъфтяваща връзка с Бог?

Може би трябва да виждаме Библията не толкова през съвременния поглед (Как може това да е рационално?) или през постмодернистичния поглед (Как това се отнася за мен?). Може би трябва да я приемем такава, каквато е: ексцентрична, странна, трудна, предизвикателна, вдъхновяваща, приканваща, разрушаваща модела книга, която страница след страница, история след история, достига своята кулминация в личността на Исус.

И, ако това е вярно, подобно на всяка връзка, тя изисква време.

Нужно е постоянство, за да разкопаем древната, втвърдена повърхност и да открием истината.

И когато това се случи, ни е нужна огромна доза смирение, за да променим мисленето си.

Във всеки случай, аз намирам утеха като знам, че неините автори са били и неини скептици. Те също са изпадали в затруднение. Но продължавали да вървят по пътя към Емаус, защото вярвали, че краят си заслужава. Те имали надежда, че някой ден, по някакъв начин, ще видят своя Месия.

И това прави Библията не само книга, на която да се довериш, но и по която да живееш.