Когато вярата угасва: 10 дена да откриеш Бог измежду сенките на съмнениетоПример

Плачът е викът на разбитото, оголено и неизлекувано сърце. То се взира в страданието, ожулено по грапавите си ръбове, залита, плаче и вика за справедливост. Плачът не се задоволява с повърхностни, готови, опростени отговори. Той изисква яростна автентичност и не се страхува от въпроси без отговор. 

Плачът е песента на съмняващата се душа.

Но ние живеем във време, когато плачът е изпаднал в немилост. Не знаем как да се справим с тъгата. Предпочитаме отрицанието. Нацията ни приема рекордно количество медикаменти. Разстройваме се от образи и истории за страдание. Притъпяваме сетивата си с развлечения и дигитални средства за разсейване. Опиянени сме от комфорта. И когато терзанието повдигне крещящи въпроси относно Бог и живота, ние ги потискаме и покриваме. Но това не може да продължава без край. Подобно на река, която залива брега, можем или да отричаме и се опитаме да овладеем заплашващото наводнение, или да се научим да живеем в по-дълбоки води.

Писанието е пълно с истории за мъже и жени, които направиха точно това. Те видяха какво се случва около тях, посочиха несправедливостта и извикаха към Бог за отговор. Давид извика “До кога, Господи?” (Псалм 13:1). Еремия, съкрушен от потисничеството, което видя, умоляваше Бог да се намеси. Йов се отчая. Яков се бори. Мойсей предизвика. Авраам се усъмни. Мария постави под въпрос. Исус плака.

Плачът не е противоположен на вярата; той представлява вяра, смесена със скръб. Колкото по-силно вярваме в Божията доброта, толкова по-горещо протестираме, когато нещо я скрие от нас.

Именно за това Исус плака на гроба на своя приятел.

Нормално е да дадем глас на самотата си. Нормално е да извикаме на глас оплакванията си. Нормално е да сме ядосани.

Нормално е да нямаме всички отговори.

Въпреки това Бог тича към нас, прегръща ни и плаче заедно с нас там. И тогава забелязваме през сълзите, че този който плаче има прободени ръце. Тялото му е наранено. Лицето му е обезобразено.

И осъзнаваме, че Той също страда.