Когато вярата угасва: 10 дена да откриеш Бог измежду сенките на съмнениетоПример

В Изход, Бог каза на Мойсей да събуе сандалите си, защото стоеше на свята земя. Как ли го изненада това! Той познаваше тази част от пустинята добре. Той я обикаляше вече четиридесет години като овчар. Това за Мойсей беше работното му място. В неговите представи това беше само една обикновена, прашна, мръсна, отъпкана от овцете земя. Но Бог каза, че тя е свята.

Ами ако мястото, на което стоиш сега е пропито от святост? Ами ако всяка подробност от живота ти е наситена с Божия образ? Ами ако самата атмосфера около теб е напоена с Неговия глас?

Бог говори. Може би просто не по начина, по който очакваш.

• Той говори чрез другите. Дори чрез онези, които те дразнят.

• Той говори чрез изкуството: хубавите книги, музика, поезия, песни и фотография.

• Той може да говори чрез сънища. . . .

• Той говори чрез творението, докато поемаме красотата на онова, което Той създаде.

• Той говори чрез убеждението и натрапчивото чувство, че нещо не е наред. (Понякога проблемът не е в Божието мълчание, а в оглушаващия звук на греха. Грехът иска да бъде най-силния глас в нашия живот. Не му позволявай.)

• Той говори чрез нашата болка.

• Той говори в нашата загуба.

• Той говори дори в нашето съмнение.

Ако Бог съществува, то тогава няма такова нещо като обикновена земя. Този момент, точно сега, където и да се намираш, е свят. Бог те кани да събуеш сандалите си, да заровиш пръстите на краката си и да Го почетеш.

Той е тук.

Пръстът на Бог е навсякъде в нашия живот.