Когато вярата угасва: 10 дена да откриеш Бог измежду сенките на съмнениетоПример

Ако животът на вяра е дома, то тогава съмнението е пътя, който трябва да извървим, за да стигнем там. Естествено, по пътя има предизвикателства: уловки, самота, гняв, страх, въпроси. Думата въпрос (question) идва от латинската дума quaerere, от където идва и думата търсене (quest). Търсенето, подобно на всяко друго приключение, е осеяно с препятствия. Всеки призив има цена. Планините се изкачват мъчително. Равнините се издържат с агония. За повечето хора това представлява връщането у дома. Други, които познавам (и им завиждам) преминават много по-леко. Пътят към дома е четирилентова магистрала; скачаш в колата и вече си пристигнал. За някои, като мен, пътят е живописен пейзаж.

Но във всеки случай ние пристигаме там.

И в двата случая не сме сами. . . .

Ние сме объркани и самотни, трескаво претърсваме развалините, за да намерим целта. Пред нас има два сценария. Единият казва, че няма смисъл. Всичко е случайно. Нещата просто се случват. И, между другото, ти също си случайност.

Но Исус ни дава друг сценарий. Той ни казва, че животът има смисъл. И всичко, свързано с теб—дъхът в дробовете ти, биещото сърце в гърдите ти, твоите сълзи, страхове и мечти—е от значение. Той обещава, че правдата ще царува, милостта ще възтържествува, счупеното ще се поправи; и Той ни кани да се присъединим към Него така, както можем.

Някои твърдят, че това е само една фантазия. И, кой знае, може би са прави. Може би ние сме лудите, заблудените. Но аз предпочитам да живея живота си с надежда, като търся живия Бог, отколкото в болката и празнотата на един безбожен свят.

Вярвам, че съществуването е повече от сляпо, безмилостно безразличие.

Вярвам в един Бог, който ни създаде, обича, даде себе си за нас и упорито, неумолимо, с любов ни привлича към себе си.

Вярвам, че животът има цел.

Вярвам, че смъртта няма последната дума.

Вярвам в абсолютната реалност и. . . тя изобилства с живот, красота, цвят и дълбочина.

Вярвам, че съмнението е част от човешкото естество. То ни напряга, наранява ни, но след това—ако му позволим—ни води до по-дълбока вяра.

Вярвам, че дори когато слънцето потъмнее, то отново ще се покаже. Затъмнението ще премине. Светът може да изглежда различен, но и ние сме различни. 

И вярвам, че ние сме повече от просто материя.