Притчи 7:6-23
Притчи 7:6-23 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Понеже, като поглеждах през решетките на прозореца на къщата си, видях сред безумните, забелязах между младежите един млад, безумен човек, който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и отиваше по пътя към къщата ѝ. Беше в дрезгавината, когато се свечери, в мрака на нощта и в тъмнината. И го посрещна жена, облечена като блудница и с хитро сърце (бъбрива и упорита – краката ѝ не остават в къщи; кога по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл); като го хвана, целуна го и с безсрамно лице му каза: Като бях задължена да принеса мирни жертви, днес изпълних оброците си, затова излязох да те посрещна с желание да видя лицето ти и те намерих. Постлала съм легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда. Покадила съм леглото си със смирна, алое и канела. Ела, нека се наситим с любов до зори, нека се насладим с милувки. Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път; взе кесия с пари в ръката си, чак на пълнолуние ще се върне у дома. С многото си придумки тя го прилъга, привлече го с ласкателството на устните си. Изведнъж той тръгна след нея, както отива говедо на клане или както безумен в окови за наказание, докато стрела прониза дроба му – както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота ѝ.
Притчи 7:6-23 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Защото погледнах от прозореца на къщата си през решетката му и видях между неопитните, различих между младежите един неразумен млад, който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и който вървеше по пътя към нейната къща по здрач, когато се свечеряваше, в тъмнината на нощта и в мрака. И ето насреща му жена, облечена като блудница и с коварно сърце, бъбрива и необуздана, краката ѝ не се спират вкъщи: ту на улицата, ту по площадите, и при всеки ъгъл причаква някого. Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му каза: „Имам мирни жертви. Днес изпълних оброците си. Затова излязох насреща ти, за да те потърся, и те намерих. Постлала съм леглото си с покривки, с разноцветни тъкани от Египет. Покадих леглото си със смирна, алое и канела. Ела, ще се опиваме от любов, ще се насладим на милувки, защото мъжът ми не е у дома. Той замина на дълъг път. Взе кесия сребро със себе си. Ще се върне вкъщи при пълнолуние.“ Тя го увлече с многото си убеждаващи думи, завладя го с ласкави уста. Той тръгна веднага след нея, както вол отива на клане, както елен – срещу изстрел, докато стрелата прониже черния му дроб, както птица се хвърля в примка и не знае, че е за нейна гибел.
Притчи 7:6-23 Верен (VBG)
Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум, който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината. И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце, размирна и необуздана, краката є не се спират вкъщи, кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл. И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза: Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си, затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих. Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда, покадила съм леглото си със смирна, алое и канела. Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки, защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път, взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома. С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече. Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание, докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще є струва живота.
Притчи 7:6-23 Ревизиран (BG1940)
Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си, Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек. Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й. <Беше> в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината. И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце; (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл); Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза: Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си, Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те. Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда. Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела. Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки. Защото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път; Взе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома. С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си. Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание, Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.