Притчи 7:6-23

Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум, който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината. И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце, размирна и необуздана, краката є не се спират вкъщи, кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл. И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза: Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си, затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих. Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда, покадила съм леглото си със смирна, алое и канела. Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки, защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път, взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома. С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече. Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание, докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще є струва живота.