Притчи 7:6-23

Защото погледнах от прозореца на къщата си през решетката му и видях между неопитните, различих между младежите един неразумен млад, който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и който вървеше по пътя към нейната къща по здрач, когато се свечеряваше, в тъмнината на нощта и в мрака. И ето насреща му жена, облечена като блудница и с коварно сърце, бъбрива и необуздана, краката ѝ не се спират вкъщи: ту на улицата, ту по площадите, и при всеки ъгъл причаква някого. Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му каза: „Имам мирни жертви. Днес изпълних оброците си. Затова излязох насреща ти, за да те потърся, и те намерих. Постлала съм леглото си с покривки, с разноцветни тъкани от Египет. Покадих леглото си със смирна, алое и канела. Ела, ще се опиваме от любов, ще се насладим на милувки, защото мъжът ми не е у дома. Той замина на дълъг път. Взе кесия сребро със себе си. Ще се върне вкъщи при пълнолуние.“ Тя го увлече с многото си убеждаващи думи, завладя го с ласкави уста. Той тръгна веднага след нея, както вол отива на клане, както елен – срещу изстрел, докато стрелата прониже черния му дроб, както птица се хвърля в примка и не знае, че е за нейна гибел.