Притчи 7:6-23

Понеже, като поглеждах през решетките на прозореца на къщата си, видях сред безумните, забелязах между младежите един млад, безумен човек, който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и отиваше по пътя към къщата ѝ. Беше в дрезгавината, когато се свечери, в мрака на нощта и в тъмнината. И го посрещна жена, облечена като блудница и с хитро сърце (бъбрива и упорита – краката ѝ не остават в къщи; кога по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл); като го хвана, целуна го и с безсрамно лице му каза: Като бях задължена да принеса мирни жертви, днес изпълних оброците си, затова излязох да те посрещна с желание да видя лицето ти и те намерих. Постлала съм легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда. Покадила съм леглото си със смирна, алое и канела. Ела, нека се наситим с любов до зори, нека се насладим с милувки. Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път; взе кесия с пари в ръката си, чак на пълнолуние ще се върне у дома. С многото си придумки тя го прилъга, привлече го с ласкателството на устните си. Изведнъж той тръгна след нея, както отива говедо на клане или както безумен в окови за наказание, докато стрела прониза дроба му – както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота ѝ.