Притчи 7:6-23

Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си, Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек. Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й. <Беше> в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината. И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце; (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл); Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза: Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си, Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те. Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда. Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела. Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки. Защото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път; Взе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома. С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си. Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание, Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.