This translation, published by the Bulgarian Bible Society, was published in 2013. If you are interested in obtaining a printed copy, please contact the Bulgarian Bible Society at www.biblesociety.bg.

Библия, нов превод от оригиналните езици

Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013

Понеже мнозина се заеха да съставят разказ за напълно известните ни събития, както ни ги предадоха онези, които от самото начало бяха очевидци и проповедници на словото, затова и аз намерих за добре, след като грижливо проучих всичко отначало, поред да ти го напиша, достопочтени Теофиле, за да си уверен в истинността на онова, което си изучавал.

По времето на Ирод, цар на Юдея, имаше един свещеник от Авиевата смяна на име Захария. Жена му беше от рода на Аарон, а името ѝ – Елисавета. И двамата бяха праведни пред Бога, като във всичко следваха безукорно заповедите и наредбите на Господа. Те нямаха дете, понеже Елисавета не можеше да зачене, а и двамата бяха в напреднала възраст.
Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, падна му се по жребий, както бе обичай у свещениците, да влезе в Господния храм, за да покади. А цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето. Тогава му се яви Господен ангел, изправен отдясно на кадилния жертвеник. Като го видя, Захария се смути и страх го обзе. Но ангелът му каза: „Не бой се, Захария, защото твоята молитва бе чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие и мнозина ще се радват на раждането му. Защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни със Светия Дух още от утробата на майка си; и ще обърне мнозина синове на Израил към техния Господ Бог; и ще върви пред Него с духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към разума на праведните, за да подготви народа да приеме Господа.“ Тогава Захария попита ангела: „По какво ще узная това? Та аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“ Ангелът му отговори с думите: „Аз съм Гавриил, служител пред Бога, и съм изпратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; а то ще се изпълни в определеното време. Но понеже не повярва на думите ми, ето ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато това ще се сбъдне.“
А народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма. Когато той излезе, не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение в храма; а той им обясняваше със знаци и оставаше ням. След като изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. След тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като си казваше: „Тъй ми отреди Господ в дните, когато ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора на хората.“

Когато Елисавета беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в един галилейски град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия род; а името на девицата беше Мария. Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ А тя, като го видя, смути се от думите му и се замисли какъв е този поздрав. Тогава ангелът ѝ рече: „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога; и ето ти ще заченеш, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на баща Му Давид, и ще царува над потомците на Яков за вечни времена и царството Му няма да има край.“
А Мария рече на ангела: „Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?“ Ангелът ѝ отговори с думите: „Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син в старините си; и вече е в шестия месец тази, за която говореха, че не може да зачене. Защото за Бога няма нищо невъзможно.“ Тогава Мария рече: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ И ангелът си отиде от нея.

Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея. Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата ѝ, а Елисавета се изпълни със Светия Дух. И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми дойде тази чест – да ме посети майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми. И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.“
А Мария рече:
„Душата ми величае Господа
и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител,
задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня
и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото
Всесилният стори за мене велико нещо;
името Му е свято
и Неговата милост е от род в род
за всички, които с боязън Го почитат.
Той вдигна силната Си ръка,
разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си,
свали властници от престола
и въздигна унизени;
гладни изпълни с блага,
а богати отпрати без нищо;
взе под закрила Израил, Своя слуга,
като си спомни милостта,
която бе обещал на нашите прадеди –
на Авраам и потомците му за вечни времена.“
И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си.

А за Елисавета дойде време да ражда и тя роди син. Съседите и роднините ѝ чуха, че Господ е възвеличил милостта Си над нея, и се радваха заедно с нея. На осмия ден дойдоха да обрежат детето и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му им отговори с думите: „Не! Ще се казва Йоан.“ Тогава ѝ казаха: „Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.“ И питаха със знаци баща му как би искал да го нарекат. Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се учудиха. И веднага се развързаха устата и езикът му и той проговори, като благославяше Бога. Тогава страх обзе всичките им съседи и те разказваха по цялата планинска област на Юдея за всичко станало. Всички, които чуха това, съхраниха го в сърцето си и казваха: „Какво ли ще стане от това дете?“ И ръката на Господа беше с него.

И Захария, баща му, изпълнен със Светия Дух, изрече пророчески думи:
„Благословен е Господ, Бог на Израил,
задето посети и извърши изкупление на Своя народ.
Той издигна за нас рог на спасение
в рода на Своя слуга Давид,
както от древност бе възвестил чрез устата на Своите святи пророци:
спасение от враговете ни и от ръката на всички, които ни мразят,
като прояви Своята милост към прадедите ни
и си спомни Своя свят завет –
клетвата, с която Той се закле на Авраам, нашия отец,
да ни избави от ръката на враговете ни,
за да Му служим без страх
в святост и правда пред Него през всичките дни на живота си.
И ти, дете, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред Господа, за да приготвиш Неговите пътища.
Ти ще дадеш на народа Му да познае спасението
чрез прощаване на греховете му
поради великото милосърдие на нашия Бог.
То е за нас светлина, изгряла от висините,
за да просвети онези, които са в тъмнина и смъртна сянка,
и да насочи нозете ни в пътя на мира.“
А детето растеше и крепнеше духом. И живя в пустинята до деня, когато се яви пред народа на Израил.

Phulaphula i Лука 1