Аудио-версия на Библия, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, издание на Св. Синод на Българската православна църква (1982 г.). Официален библейски превод на БПЦ, който се използва за богослужебни цели. Audio version of the Bulgarian Orthodox Bible (BOB), authorized version of the Bulgarian Orthodox Church. Official liturgical translation. 

Синодално издание (1982 г.)

Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015. © дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016

И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,
и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.
А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.
Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.
Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.
Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?
И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.
А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,
и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.
А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.
И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.
А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,
каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;
но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;
и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.
А той трябваше за празника да им пуска един затворник.
Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава.
А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.
Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.
Но те крещяха: разпни Го, разпни!
Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.
Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.
И Пилат реши да бъде, според както искат те,
и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.
И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.
И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;
понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!
Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!
Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?
Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.
А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.
Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,
и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.
И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.
Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;
и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.
Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.
А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.
И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.
А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.
И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,
– той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,
дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;
и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.
Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.
Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;
и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.

Phulaphula i От Лука свето Евангелие 23