Как да преминем през страданието и да станем по–силниПример

Дона Гибс: Как да преминем през страданието и да станем по–силни. Ден 6.

Честен с Бога

Библейски текст: Псалм 51

След като разберем каква е връзката между нашето страдание, нашите мисли, нашите емоции и нашето поведение, ние сме в състояние да направим съзнателни промени по отношение на израстването си. Тази прекрасна промяна започва с първата ни стъпка: да признаем и изповядаме страданието си. Тази стъпка съдейства за едно удивително пътешествие към постигане на свобода и издържливост. 

Може би си мислиш:Това звучи чудесно, но как да приема страданието си? Какво означава това? Приемането на болката означава да я назовеш с точното ѝ име. Не избягвай да използваш думи, които най–добре определят твоето преживяване. Ако е било насилие, наречи го насилие. Ако е рак, назови го рак. Ако е самоубийство, наречи го самоубийство. Ако е безплодие, наречи го безплодие. Ако е афера, наречи го афера. Приеми своето страдание такова, каквото е. Не го прикривай. Не търси извинение за него. Не го омаловажавай. Не го преувеличавай. Бъди честен. Говори за емоционалното му въздействие. Ако си обезкуражен, кажи го. Ако си тъжен, признай го. Ако си разстроен, приеми го. Ако се страхуваш, изречи го. Не, това не означава да си припомняш и преразказваш всяка подробност. Целта на това не е да бъде наказание. Точно обратното. 

Всеки човек е различен и затова съвсем естествено някои хора предпочитат определени методи на изповед пред други. Някой може буквално да изрече на глас своето страдание насаме в своя дом или сам на върха на някоя планина. Някой може да предпочете да сподели своя проблем с доверен приятел, пастор или съветник. Други може да го напишат в дневника си. 

За да има ефект изповедта ти, трябва да я направиш пред себе си и пред Бога. Той може да те подбуди да споделиш, или пък да не споделиш, твоето страдание с друг човек, като нещо поверително. Ако Той го направи, тогава Му се довери, че ще ти помогне и се покори на призива Му.

Подобно на отлепване на лейкопласт, ще почувстваш силна моментна болка. Но тя ще започне да отслабва. Мъката, породена от признанието на страданието, ще отмине и когато това стане, ще започнеш да се съвземаш. Веднъж приел болката, ще почувстваш облекчение и ще получиш надежда. Тази стъпка ти е нужна, за да започнеш да изграждаш издържливост. Затова се приготви да поемеш този риск. 

Ако трябва да си честен, как би описал своето страдание? Защо според теб е важно да признаеш и изповядаш болката, която изпитваш?