Рут: история за Божията изкупителна любовПример

Сродникът-изкупител бил близък човек, който да се ожени за вдовицата и тя да роди наследник от него, за да продължи рода на починалия. За нашето модерно мислене това звучи странно, но това бил още един от начините, по които Бог се грижел за вдовиците и сираците в Израел. Като близък роднина на Елимелех, Вооз беше подходящ за сродник-изкупител. Въпреки това, когато дойде време за приключване на реколтата от зърно и пшеница, Вооз все още не беше изпълнил своята роля на роднина-изкупител. Беше време за вършитба и веене на зърното, но Вооз все още трябваше да направи своя ход. Като доста намесващи се свекърви, Ноемин реши да притисне Вооз да вземе своето решение.

Тя каза на Рут да се изкъпе, да се намаже с благовонно масло и да се облече хубаво. Като ѝ каза това тя я инструктира да спре да се облича като жена в траур, а така, както се обличат жените в своето ежедневие. Тя каза на Рут да открие Вооз на хармана, да отвие нозете му и да легне при тях. След това каза на Рут да изчака докато Вооз направи своя ход.

Ноемин каза на Рут да отиде през нощта на място, на което никоя уважаваща себе си жена не би отишла, за да се срещне с неженен мъж. Съгласявайки се с плана на Ноемин, Рут на практика предизвикваше да бъде нападната. Какво щеше да си помисли Вооз, когато една измита, напарфюмирана и добре изглеждаща млада жена се вмъкне в леглото му посред нощ? Той щеше да придобие грешна представа. И все пак, може би точно това е било намерението на Ноемин. Рут ѝ се покори. Съветът на Ноемин към Рут изглеждаше продиктуван от нетърпение към Божието време и изглеждаше като същото безразсъдно решение, което преди време откара семейството ѝ в Моав.

От гледна точка на вечността, Божието време винаги е правилното. Ние можем да станем нетърпеливи и да се усъмним в Божията вярност. Много често ние се опитваме да забързаме Божията ръка, когато Той работи спрямо Своята съвършена воля. Може би не тичаме като Ноемин и Рут, но все още се опитваме да вървим и да направляваме курса на бъдещето си. Ние по-скоро си играем на богове, вместо да Му се покорим и да чакаме Него. Словото е повече от ясно, че ние трябва да чакаме Бог; в Библията това се споменава над 40 пъти.

Да се доверим на Божието време и да чакаме Него може да бъде истинско предизвикателство. Намирам за ирония заповедта на Ноемин към Рут да чака Вооз. Ноемин нямаше намерение да чака Бог, но каза на Рут да чака действията на Вооз. Присмял се хърбел на щърбел! Преди да побързаме да осъдим Ноемин, нека имаме предвид, че тя може да е действала от дълбока вяра. Може би се е надявала, че Бог ще използва нейния рискован план, за да постигне своето добро. И все пак, въпреки постъпките на Ноемин, Божиите намерения бяха в действие.

Има ли сфера в живота ти, в която се налага да чакаш Божието време? Може би си необвързан, чакаш да срещнеш бъдещата си съпруга, или пък си безработен, търсиш нова работа. Може би имаш проблеми с плодовитостта и очакваш Божието благословение за деца. Словото ни казва, че Бог не се бави в действията си. Неговото време е правилното.

Не ме разбирай погрешно. Аз МРАЗЯ да чакам. Но съм открил, че чакането със сигурност може да повиши нашето знание относно Божието чудесно провидение. Понякога е съвсем ясно, че трябва да чакаме докато събитията се случат на своето си време. Замислял ли си се, че целта на чакането е Бог да те научи на нещо?

В кои сфери на твоя живот Бог ти е казал да чакаш? На какво се опитва да те научи докато Го чакаш?