Рут: история за Божията изкупителна любовПример

В Рут, първа глава, Бог показва Своята вярност към нас.

Бог е верен, когато ние не сме.

Бог е верен, когато ние сме в безнадеждна ситуация.

Бог е верен, когато ние забравяме за Неговите обещания.

Елимелех, жена му Ноемин и двамата им сина живееха във Витлеем когато там имаше глад. Периодите на глад често са резултат на голямото неподчинение на Израел спрямо Бог. В онези години, Бог направи така, че народът му да страда от глад, за да ги насърчи да се покаят за греховете си. Вместо да се обърне към Господ, Елимелех му обърна гръб и заведе семейството си в Моав. Вместо да се покаят, те се опитаха да избягат от Божието наказание. Сякаш Елимелех каза: "Ако Бог не снабди мен и семейството ми, тогава ще взема нещата в свои ръце и ще се справя сам." Бог обаче мразеше Моав заради поклонението им пред фалшивия бог Хамош. Той изрично беше заповядал на Своя народ да не се обвързват по никакъв начин с моавците. Елимелех избра оцеляването пред покорството. Грижата за неговото семейство не беше оправдание да наруши Божиите заповеди. Но Бог не отвръща на нашето неверие по същия начин (Римляни 3:3-4). Ще видим как Бог остана верен дори и те да не бяха.

Докато бяха в Моав, Елимелех и двамата му сина умряха, оставяйки Ноемин с двете ѝ снахи Орфа и Рут. Можеш ли да си представиш как се е чувствала Ноемин? Стоейки до гроба на третия човек, когото обичаше, Ноемин достигна дъното. Тя беше отчаяна. Тя загуби не само семейството си при смъртта на съпруга и синовете си. Ноемин и снахите ѝ се превърнаха в три бедни вдовици в една враждебна страна, без средства за издръжка.

Често се случва бедствията да водят до съмнение в Бог. Ноемин беше сляпа за Божия велик план, но не се съмняваше в Неговото съществуване. Тя се съмняваше в любовта Му и нежната Му грижа. Но когато Божия народ мислеше, че нещата са най-тъмни, много често денят на Божията милост приближава. Бог е с нас в нашите страдания. Трябва да помним, че Бог остава верен дори и да се чувстваме отчаяни.

Когато щастливите граждани поздравяваха Ноемин, тя отговаряше, че вече трябва да я наричат Мара. Ноемин се чувстваше като мишена на Божия гняв, защото "Той се отнесе горчиво с нея." Затова тя замени името, което ѝ беше дадено от Бог (което означаваше "приятна") за име, основаващо се на обстоятелства и чувствата ѝ (Мара означаваше "горчива"). Ноемин не можеше да види как Бог подготвя "приятни" неща за нея. Тя промени възприятието си за истината и заедно с това тя промени своята концепция за Бог. Ноемин не можеше да види как Бог остава верен и любящ спрямо нея. Тя дори не можеше да забележи личността на Рут, която стоеше до нея. Рут, която заяви своята любов и преданост спрямо Ноемин, сякаш си помисли: "Оставам тук." Ноемин беше забравила за Божиите обещания (Второзаконие 31:8). Тя забрави, че Той беше обещал, че ще бъде с нея и никога няма да я напусне или изостави. Бог остава верен дори и когато ние забравяме за Неговите обещания.

През цялото Писание ни се напомня за Божията непоклатима любов. Дори през различните ситуации в живота на Ноемин, Божията любов спрямо нея не се промени. Когато Елимелех и Ноемин обърнаха гръб на Бог, Той остана верен. Бог остана верен и след като Ноемин загуби съпруга и двамата си сина. Когато тя забрави за Божиите обещания, Той ѝ ги напомни. Без значение в какви обстоятелства се намираме, ние също можем да разчитаме, че Бог ще остане верен. Той не би изоставил децата си.

Чувствал ли си горчивина и безнадеждност като Ноемин? Пропускал ли си благословенията около себе си, защото си бил фокусиран единствено върху болката си? Всички ние имаме склонността да забравяме за Неговите обещания и да живеем като сираци вместо като наследници на Божието царство. Какви неща можеш да направиш, за да си припомниш Божията вярност?