Надеждата е личност Пример

Хора на надеждата

В Библията има няколко примера за хора, които изпитват страхове в реалния живот, а надеждата и вярата им се разколебават.

“Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: „Толкова ще бъде твоето потомство” (Римляни 4:18 БЛБ) Обещано му е да стане баща на многобройни хора, но жена му е безплодна. Авраам се надява, когато няма никаква надежда. Авраам се надява, защото е "...убеден, че Бог има цялата необходима сила...". И обещанието се изпълни. И все пак Битие 16:1-2 ни показва как Авраам се бори с надеждата си в очакване.

В книгата Съдии 6 израелтяните толкова се страхуват от непрекъснатите разрушения на враговете си, че се крият в пещери. В угнетението си те извикаха към Бога и Бог изпрати ангел, за да поръча на Гедеон да разруши олтарите на вражеските богове, като каза: "Господ е с теб, могъщ войне". И все пак това обещание не беше достатъчно. Отговорът на Гедеон е разочарован, “А Гидеон Му рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които нашите бащи ни разправяха, като казваха: Не ни ли изведе Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците.” (Съдии 6:13 БЛБ) След това Гедеон няколко пъти пита за доказателство за Божията сила и присъствие. Гедеон побеждава врага. И все пак, Гедеон се бори надеждата да надделее над чувствата му..

Йеремия познава болката и борбата да останеш с надежда. Още преди да се роди, той е призован от Бога като пророк да разруши злото и да изгради Божието царство. В продължение на 40 години той се бори за правда срещу греха на народа с надеждата за духовно обновление на Божия народ. Но всичките му усилия не са достатъчни. В Плачът на Йеремия 3 е дадено ярко описание на собствената му скръб и страдание. "...водите се затвориха над главата ми и аз мислех, че ще загина... всичко, на което се надявах..." Но вместо да се предаде на водите на отчаянието, Йеремия си спомня и "извиква" състраданието и верността на Бога. "... велика е Твоята вярност... Господ е благ към онези, чиято надежда е в Него... добре е да се чака тихо спасението на Господа". Йеремия се бори с надеждата заради своите недостатъци.

В Матей 14 Исус нарежда на учениците си да се качат в лодката и да отидат на другия бряг на езерото. Изпълнявайки думите Му, те стигат до средата на езерото, когато се разразява силна буря и те се изплашват! Надеждата на учениците се разклаща от техния страх и несигурност.

Тези истории доказват, че може да бъдете с Бога и все още да се борите с вярата си. Изпитанията и борбите не означават, че Бог не е близо или че вярата ви е изчезнала.

Той има цел за всяка буря. Борбата често е мястото, където Той ни се разкрива по начин, по който никога не бихме Го познали. В историята на учениците Исус идва при тях, вървейки по водата! Разказът не ни казва колко време е продължила бурята. Важното е, че Той идва при тях по нов и силен начин. Това, което научаваме от нашите изпитания, зависи от това къде възлагаме нашата надежда. Дали надеждата ни ще бъде, че бурята ще отмине - че очакванията ни ще се сбъднат - или ще се надяваме на Единствения, който може да успокои бурята?

Исус е с теб и ще те преведе през всичко. Четем за Неговата вярност отново и отново в много разкази, които не са включени в тази страница. Той обещава, че никога няма да ви изостави и няма да се откаже от вас. С надежда се вслушвайте в гласа Му, търсете Го.

Вашата надежда е котва в бурята.