Плач Еремиев 3:18-25

И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа. Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката. Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила. <Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда: Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност. Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него. Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.