Надеждата е личност Пример
Надеждата е гръбнакът на нашата вяра
Евреи 11:1 БЛБ ни казва, "А вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не се виждат.”
Това е вярно твърдение за всичко, на което се надяваме. Ние вярваме в стола, когато той постоянно ни поддържа, в колата, когато тя вярно запалва, и в това, че хранителните продукти са на рафтовете в магазина. Имаме увереност, че тези неща ще продължат да съществуват въз основа на нашия опит. Но когато столът се счупи, колата не запали или няма хранителни стоки по рафтовете, надеждата и очакванията ни изчезват заедно с вярата и сигурността ни в тези неща.
Вярата ни в Бога зависи и от нашата надежда. Вярата ни може да бъде стабилна и сигурна, защото Неговият характер остава твърд, непоклатим и неизменен. Той е същият вчера, днес, ще бъде същият и утре. Той доказва верността си, когато слънцето показва славата си всяка сутрин, когато пролетта винаги следва мрачната зима и дъждовете идват, за да напоят земята. Когато възлагаме надеждата си на Него, вярата ни също ще остане, сигурна в Неговата неизменна истина и обещания. Надеждата в Него е гръбнакът - опората на нашата вяра.
Това е много важно, защото системата ни от убеждения регулира и нашите емоции. Ако искаме да сме емоционално стабилни и сигурни, вярата ни трябва да е в нещо - в някого, който също е стабилен и сигурен. Можем да намерим своята сигурност и достатъчност в Бога на неограничената надежда или да я потърсим в себе си. Нашата самодостатъчност - усилията ни да се опитваме да се справим с живота сами - ни дава илюзията за контрол, но тя е фалшива и в крайна сметка ще се провалим. Ако надеждата ни е угаснала, може би това е така, защото сме я вложили в погрешни неща или в погрешни хора.
Римляни 5:5 БЛБ ни казва че “...надеждата не посрамя…” и НП казва “...а надеждата не води към разочарование…”. Elpis, гръцката дума за надежда в този стих означава уверено очакване на нещо добро. Павел призовава римляните, а и нас, да се уповаваме, да се доверяваме и да се надяваме на неизменния характер и природа на Бога, Личността на надеждата, а не на себе си или на определени резултати.
Единствено надеждата в Бога, началната точка в активирането на нашата вяра, ще ни помогне да продължим напред, когато животът се разпадне. Само Той е верен и заслужава доверие. Надеждата в Него никога няма да ни разочарова.
Ще изберете ли да възложите надеждата си на неизменния характер на Бога или ще се разколебаете във вярата си, влагайки надежда в собствените си очаквания?
Относно този план
Когато нормалният ни живот е разрушен от преживявания, които го променят, често оставаме със страх, тревога, разбито сърце и разочарование, което в крайна сметка ни води до отчаяние. Надеждите и мечтите ни са помрачени от суровата реалност на живота. Но надеждата не е просто мимолетно желание, Надеждата е Личност!
More