Любовта е ЛичностПример

“Любовта не се радва на зло, а се радва с истината." I Коринтяни 13:6 NIV

Прочитаме набързо този стих, без да допускаме за миг, че ние бихме се наслаждавали на зло. Но възможно ли е нашите присъди срещу някого другиго да бъдат точно това — зли?

“Той си получи заслуженото.“

“Така й се пада.”

“Сами си го изпросиха.”

Това са думи и мисли, които Святият Дух никога не би вдъхновил. Бил съм там много пъти — съгласявайки се със злото и добавяйки към силата му.

Ето какво съм разбрал: всеки човек на земята е напълно и съвършено обичан от нашия Бог. Той обича всички така, както обича мен, без значение какво са направили. Грехът е грях, включително и моите зли мисли. Всеки грях ни отделя от Бога, от любовта.

1 Коринтяни 13:7 TPT предлага решение за тези зли мисли:

“Любовта е безопасно място на подслон, защото тя никога не спира да вярва най-доброто за другите...“

Любовта трябва да бъде отправната точка на нашите мисли и нашето отношение един към друг - към най-лошия престъпник или към нашия опърничав тийнейджър. Любовта се фокусира по-скоро върху сърцето, отколкото върху поведението. Това активиране на нашата любов не е за извинение на нечие поведение; то по-скоро ни дава духовни очи, за да видим човека зад неговата болка.

Любовта ни към другия е сигурно място на подслон, което покрива лошото отношение и разочароващото поведение с одеяло от състрадание и благодат, вместо да изразява нашите себеправедни оценки. Истината, изречена без любов, е съкрушаващо и смазващо оръжие.

Може би си мислиш: „Но ти не знаеш за лъжещия ми съпруг, бунтарския ми тийнейджър или ненавистния ми колега.“

Дори изправени пред конфликт с най-трудния човек, ние можем да поемем дълбоко дъх от Божия Дух, който ще ни даде способността да вярваме най-доброто за него – да го видим с Неговите очи. Любовта избира благодатния отговор пред емоционалната реакция. Защо иначе това Писание би казвало това, ако то не беше възможно?

Любовта тегли другия към благодатта, докато ние оставяме тези хора и техните проблеми в ръцете на един любящ Бог, който е единственото решение на нашите трудни взаимоотношения. Прашинката в чуждото око бързо намалява, докато се справяме с дъската в нашето собствено.

Бог ни кани да пристъпим в сигурния подслон на Неговата любов, довеждайки тези трудни хора заедно с нас.

“Неговите огромни ръце те обгръщат, защитавайки те. Можеш да избягаш под Неговото величие и да се скриеш…." Псалми 91:4 TPT