Любовта е ЛичностПример

„Любовта не се раздразнява лесно или не се обижда бързо.“ 1 Коринтяни 13:5 TPT

Да си раздразнен е признак на липса на любов? Уау! Божията любов е висок стандарт.

Раздразнението може да се види в езика на тялото ни и се процежда от отношението ни, но раздразнението се вижда най-ясно в думите ни. Раздразнението е задействащ механизъм, аларма с червена светлина, която ни казва да ангажираме силата на самоконтрол на Духа, чрез която да задържим грубите си думи. Любовта избира да затвори очите си за източника на раздразнението.

Обидата е по-силно чувство - раздразнение, което се е задълбочило и е пуснало корени. За съжаление повечето обиди се случват в най-близките ни отношения. Казват се болезнени думи, предприемат се груби действия и обидата се превръща в камъка, който избираш да вземеш и носиш, наранявайки сърцето си и увреждайки връзките си.

Нашата болка обикновено има лице и именно там е, където насочваме гнева си. Имаме нужда от нещо осезаемо, някой, когото можем да видим, към когото да насочим обидата и разочарованието си. Превъртаме лентата на нашите обиди повтаряме отново и отново нараняванията, чудейки се дали не бихме могли да кажем или направим нещо различно. Попадаме в капана на кръгово мислене, което винаги ни връща към момента на обидата, където умът и мислите ни са погълнати от неща, които вече са се случили и не могат да бъдат променени. Не можем да ги проумеем, затова се опитваме да намерим логика чрез терзанието и да си представим нашия път към справедливостта. Но логиката няма да сложи край на болката. Нашето оскърбление се задълбочава, често преминавайки в огорчение.

Огорчението и неприязънта са широко разпространени в нашия свят. Мненията са се превърнали в разделителни линии, вместо в открити места за дискусия. Загубили сме способността да уважаваме всяка гледна точка, различна от нашата.

Как можем да се освободим от обидите си и да обичаме онези, които са ни наранили?

Единственият начин да се освободиш от обидата е като я извадиш наяве, като признаеш инцидента и го назовеш. След това като се освободиш от товара си, пускайки онези тежки, обезсилващи камъни в ръцете на Бог като акт на твоята вяра в Него. Помни, че Той не е сляп за случилото се. Справедливостта е в Неговите ръце и в Неговия график. Моли Бог да замени болката от миналите ти рани с Неговото изцеляващо присъствие. Получи Неговата любов в замяна на твоята болка.

Обидите причиняват раздяла, но любовта е мост. Любовта задържа Исус на масата с неговия предател. Любовта изми краката му. (Йоан 13)

Прощаването на раздразнения и обиди е практика, която ще трябва да прилагаме отново и отново, защото истинската прошка рядко се случва веднага. Но любовта е винаги тук - Бог с нас.

Когато лицето на твоето оскърбление дойде на ум, запитай се как Бог вижда твоя оскърбител. Прост, но ефективен въпрос, който ми е помагал, когато съм бил наранен, е следният: бих ли искал този друг човек да живее цяла вечност, отделен от Любовта? Представяйки си себе си с него или нея в рая ми помага да намеря състрадание и да променя сърцето си. Болезнените спомени остават, но те вече нямат власт над мен.

Покани Святия Дух в сърцето и ума си, докато се молиш, „Татко, точно както Ти прости на онези, които Те предадоха, заплюха и изпратиха на Твоята смърт, аз Те моля да простиш на този човек, който ме нарани. Може той дори да не знае колко дълбока болка ми причини това. Моля Те, започни процес на прошка в мен, който да излекува болката и обидата, които са в сърцето ми. Обнови ума ми, докато се фокусирам по-скоро върху Теб, отколкото върху болката си. Благодаря Ти за Твоята голяма любов към мен”.

“Който иска да подхранва любов, покрива обида…” Притчи 17:9 NIV