Любовта е ЛичностПример

"... Любовта е кротка и винаги любезна към всички... "1 Коринтяни 13:4 TPT

Да обичаш с кротост означава да се държиш с мекота и уравновесеност на духа. Това е проява на любов, която не може да се намери в крайностите на емоциите.

Любезността е действие, което издига и почита някого другиго.

Любезността, предложена на някого другиго, е демонстрация на кротостта на нашите сърца.

В усилията ни да обичаме другите, обаче, именно думите винаги и всички в този стих, са тези, които ми направиха впечатление. Сравнително лесно е да демонстрираш любов чрез любезност и кротост с тези, които са лесни за обичане. Но трудните или досадни хора? Не е лесно постоянно да показваш любов и със сигурност не е лесно да демонстрираш кротост и любезност към тях. Всъщност, по-лесно е да задържим любовта си, защото нашите чувства ни казват, че те със сигурност не я заслужават!

Често тези трудни хора живеят в собствените ни домове или може би те са нашият пряко подчинен на работата. Понякога те са дори нашият враг. Когато тези хора застават срещу нас в своята незрялост или несигурност, или особено в своята омраза, е лесно да позволим да се излеят груби думи и отношения. Нашата мекота на духа – нашата кротост – изчезва в конфликта.

В тези моменти ние използваме любовта като доларови банкноти, раздаваме ги, когато хората са приемливи за нас и ги грабваме обратно, когато очакванията ни не са изпълнени и биваме разочаровани.

Демонстрираме ли любов чрез непроменлива любезност към нашите съпрузи, нашите деца, нашите родители или сме сприхави? Кротки ли сме, докато шофираме, или жестикулираме необуздано и крещим? Учтиви ли сме с бавния касиер в магазина, небрежния сервитьор в ресторанта, продавача по телефона или онзи човек в Интернет?

Учтивостта, проявата на кротост и любезност към другия е почти забравена характеристика в нашето общество днес. Думата (‘courtesy’ на английски - бел. пр.) има своите корени в церемониалните маниери, използвани в кралския двор (‘court’ - бел. пр.). Голямото уважение и внимание към онези, с които живеем или срещаме, особено към онези, които са най-трудни, са качества, подобаващи на синовете и дъщерите на Всевишния.

Как можем да обичаме с постоянство онези, които са против нас? Защо Бог иска от нас да обичаме неприятните хора, дори онези, които се изправят срещу нас?

Да демонстрираме с постоянство любов чрез кротост и любезност е възможно само, когато осъзнаем непроменливата любов и благодат, с които нашият Отец щедро ни е дарил. Той никога не възпира любовта Си, дори когато не я заслужаваме.

Псалм 117:2 TPT ни казва, че Божията доброта е размекнала сърцата ни. Аз знам, че е размекнала моето и съм изключително благодарен.

Нека превърнем в навик това да размекваме сърца с кротост и любезност, чрез нашата учтивост към другите. Божият Дух в нас ще позволи на този плод да се увеличи и израстне.

Обмислете възможността да прочетете днешните стихове от превода Message. (MSG)