Изкупени МечтиПример

"Какво искаш?" Бившият ми съпруг ми зададе този въпрос, докато бракът ни се разпадаше. "Искам да направиш това, което никой мъж не е правил... Искам да се бориш за мен." - гласът ми трепереше между подсмърчанията.  

По-късно, докато преминавах през предизвикателния път на самотното майчинство, усещах Бог да ми задава същия този въпрос отново и отново. "Какво искаш?" Няколко години нямах отговор в себе си. "Дали наистина има значение какво искам аз?", се чудех. 

Скрих всичките си копнежи и желания зад често цитирана мантра, която звучеше много добре: "да бъде Твоята воля, а не моята". 

Въпреки че предаването на Божията воля е добро нещо, ми отне доста време да осъзная, че Бог не иска моето пасивно съгласие, Той иска моето сърце. Той не търси роби, които отговарят на команди по задължение и подчинена воля, а синове и дъщери, които Му отговарят от позиция на интимност и взаимоотношение. 

Чувала съм да се казва: "Копнежът е добро нещо за теб. Той е ехото на бъдещи чудеса."

Бог Го е грижа за мечтите ни. Грижа Го е за копнежите на сърцето ни. Ако Му позволим, Той използва сезоните на чакане, за да изгради нашата вяра и да ни приближи към Себе Си, докато споделяме копнежите си. Да споделим мечтите си с Бог не означава, че ще получим всичко, което искаме. Той не е личният ни дух от лампата. Но самият процес на споделяне на мечтите ни с Бог ни приближава към Него.

Можете ли да си представите да имате най-добър приятел или съпруг, който никога не ви е казвал за мечтите и желанията си? Мисля, че бихме се чувствали доста несвързани с тях и взаимоотношенията ни биха изглеждали плитки. Уязвимата практика да споделяме своите копнежи и желания засилва възможността ни за създаване на интимност с Бог и с другите.

Колкото до мен, след години на опити да отричам, че желая да седя на масата за вечеря със собствено семейство около мен, най-накрая казах на Бог какво искам. Исках да се омъжа отново. Исках някой, с когото да мога да споделям мечти и възгледи, отговорности и предизвикателства, смях и сълзи.

Сезонът на чакане продължи. В това време Бог продължи и Своята изцелителна работа дълбоко в мен. Той използва чакането, за да ме научи за реципрочното приятелство и как изглежда истинската емоционална интимност с хора, с които съм в безопасност. Също така аз израстнах във вярата си, че всъщност Бог е добър. Че мога да се доверя на Неговия характер. Че Неговите планове са добри. Той ме научи, че обстоятелствата в моя живот не променят тези факти. Той ме научи да стоя на тези истини, дори когато си мисля, че не виждам доказателство за тях.

Какво искаш ти? 

Из цялото Писание Исус задава този въпрос под най-различни форми на хората, които среща. И вярвам, че Той го задава и на теб. Насърчавам те да откриеш отговора на този въпрос и да го споделиш с Него. Можеш да Му довериш копнежите на сърцето си.