Изкупени МечтиПример

Никога не съм вярвала, че ще доживея до 21 години. След дълга история на злоупотреба с мен, изнасилване и живот в атмосфера на хаос, майка ми ме остави сама в нашия престъпен квартал, на 13-годишна възраст, заедно с моя 8-годишен брат, да се грижим сами за себе си цели 3 месеца. През това лято се замесих с по-голямо момче, което ни предлагаше храна и защита. Връзката ни се изпълни със злоупотреба и експлоатация от негова страна и в крайна сметка доведе до това да работя в секс индустрията като стриптизьорка. По същество гаджето ми се превърна в мой сводник, а животът ми се въртеше извън контрол. 

Влез, Исусе. 

В Него аз намерих благодат, изцеление и път към свободата. Започнах да мечтая отново. Мечтаех си за деня, когато ще имам дом с бяла ограда и със зелена морава с разпилени детски играчки. Мечтаех си за семейство, в което присъстват и двамата родители и всички имаме едно и също фамилно име. Моята мечта олицетворяваше сигурност и стабилност - неща, които не бях преживявала особено през детството си.

Бях погрешно повярвала, че ако ходя на църква в неделя, чета правилните книги и правя правилните неща, всичките ми мечти ще се сбъднат и Исус ще ми даде някакъв имунитет срещу проблемите в живота. 

В рамките на няколко години всичко вървеше по план. Бях омъжена и имах красиво бебе, имах къща с двор. Животът беше толкова хубав, че сама завиждах на себе си! 

Когато разбрах, че съпругът ми ми е изневерявал и не иска да се бори за възстановяване на брака ни, аз се почувствах сякаш всяка надежда за живота ми беше прекършена. Животът, за който си мечтаех, се разпадаше. 

В своята поема "Харлем", Лангстън Хюс поставя един въпрос: "Какво се случва с една отложена мечта?"  

"Изсъхва ли

      като стафида на слънце?

      Или загноява като рана—

      И след това побягва?

Аз вярвам, че това, което се случва на нашите мечти, когато са отложени, недостижими или дори разбити на парчета, зависи от мечтателя.  Как ние ще реагираме определя дали ще се приближим към Божията мечта за живота ни или ще се отдалечим от нея.

В началото на признанието на моя съпруг аз бях изправена пред решение...

Къде щях да положа надеждата си? Дали щях да положа надеждата си в мечтата, която имах за живота си? Или щях да положа надеждата си в Бог?

Според Библията отложената надежда разболява сърцето, но надеждата в Исус е котва за душите ни.  Не можех да променя обстоятелствата си, колкото и да ми се искаше, но аз можех да реша как да реагирам на тях. 

Каня те да размишляваш над следния въпрос: Къде е надеждата ти днес? Надеждата ти е в мечтата за живота ти? Или надеждата ти е в Раздавача на мечти?