Изкупени МечтиПример

Първият ми Ден на майката - Представях си ден изпълнен с цветя и сантименталности. Вместо това се озовах слушаща признание, което щеше да доведе до края на брака ми. Травмирана и тъгуваща, не бях в състояние да се грижа за моето момиченце през първите 24 часа. Мои близки приятели бяха достатъчно мили да я вземат за през нощта.

Когато пристигнах на следващата сутрин, за да я прибера, седях в тяхната дневна в локва от сълзи, ридаеща. "Аз бях неговата булка. Ние изрекохме обети. Предполагаше се да отгледаме деца и да имаме внуци заедно. Трябваше да пресечем цикъла на разводи в семействата си. Предполагаше се да остареем заедно."

Тя слушаше със съчувствие преди да предложи едно наблюдение. "Хармъни, звучи ми сякаш си нарисувала картина как искаш да изглежда живота ти. Знам, че е трудно, но може би е време да предадеш платното и да се довериш на Бог да нарисува нова".

Тя беше права. Аз оплаквах не само живота, който познавах, но и този, който си бях представяла, че ще имаме. Тъга върху тъгата. Повечето от нас са прекарвали време да си представят как би изглеждал живота им. Ние рисуваме картина в ума си за нашите бракове, деца, кариери, приятелства и понякога дори кога точно ще се случат тези неща.

Визията е хубаво нещо, но какво се случва, когато нашите мечти и очаквания са разбити от житейските разочарования? От смъртта на любим човек, разбиването на един брак или загубата на кариера? Как реагираме? Ядосваме ли се на Бог и отговаряме ли с огорчение? Заклеваме ли се да не мечтаем никога повече, защото боли твърде много да се надяваш? Или сме готови да протегнем ръце и да предадем платното на живота ни на Него.

Аз също бях нарисувала картина на това как би изглеждал живота ми, но открих, че моята картина може да се различава от най-добрата картина, която Бог рисува за мен.

Фантазирането може да бъде идол. Това се случва, когато поставим вярата си върху образа, който сме създали в ума си. Може да бъде толкова по-лесно да поставим доверието си в нещо, което можем да видим и контролираме, отколкото да го поставим в Бог, Който не можем да видим и не можем да контролираме.

Истинското взаимоотношение и интимност може да са плашещи. Изцелението може да е плашещо. Тези неща изискват доверие и кураж да ходиш с Бог по непознати пътеки, по начини, които не сме си представяли. Но Бог, Нашият Бог, иска да ни вземе на това пътуване. Той ще направи грубите ни места меки и ще донесе светлина там, където я няма.

Ако позволим Божията светлина да проникне в сърцата ни, Той може да разкрие истинския източник на болката ни, така че да се случи изцеление. Само тогава ще можем ясно да видим какво ни е предизвикало да избягаме във фантазията. Само тогава ще сме способни да предадем платното на нашия живот на един добър Бог, знаейки че Той може да направи несравнимо повече отколкото можем да искаме, мислим или да си представим!