Намиране на почивка в ритъма на животаПример

Ритъмът на празнуването

Сега това не е нещо, което често се обсъжда или дори се взема под внимание като важна област, но аз бих казал, че това е идея, която е била близка до сърцето на Исус. Както обсъждахме, почивката, която намираме в историята за сътворението, може да бъде оприличена на тържество. Ако това наистина е вярно, колко по-добър начин има да се позовем на почивката, която намираме в завършеното Божие дело, от това да намерим начини да празнуваме заедно. 

В евангелските разкази е очевидно, че Исус цени празнуването. Прегледайте първите четири книги на Новия Завет и вижте колко често Исус е бил канен на трапеза, правил е трапеза, говорел е за трапеза (или празненство) или е присъствал на такава. Ние можем да отразим завършеното дело на Исус в сърцата си, преливайки от радост, като си спомняме от какво сме спасени. Ние, като хора на вярата, не би трябвало да намираме за трудно да преминем в състояние на празнуване. 

По някаква причина много последователи на Исус - минали и настоящи - не са най-добрия пример със своето радостно или празнично изражение. Защо сме се превърнали в хора, които са по-известни с това, че са стоични и непоклатими? Може би не практикуваме ритъма на празнуването и не му позволяваме да ни напомня за това, от което сме били спасени.

Виждаме, че Исус често напомня на хората, че трябва да имат вяра като дете. Има ниво на невинност и чистота в тази идея, с която можем да се асоциираме. Едно от нещата, които мисля, че децата правят невероятно добре, което повечето възрастни не правят, е да играят. Децата знаят какво е да имаш лекота на духа си и способността да се наслаждаваш дори на малките неща и да виждаш стойност в тях. Те не са затънали в опасностите и предизвикателствата на този свят, но непринудено позволяват на чистите си сърца да празнуват. Те не се нуждаят от специален повод за игра и за празнуване. Това е нещо, което вярвам, че Исус желае да преживеем в резултат на неговата работа. В нашата почивка той желае ние да „изобилствате в нея с благодарение“, както се казва в Колосяни 2:7. Той иска от нас да „имат живот и да го имат изобилно“, както казва в Йоан 10:10 (VBG). Той е отбелязан като желаещ [His]„[Неговата] радост да бъде пълна“ в сърцата ни (Йоан 15:11; 16:24). Той иска да сме свободни да празнуваме и да играем.

Когато можем да практикуваме ритъма на празнуването, ние можем да поканим други в историята на Бог и почивката, която Той е вкарал в живота ни. Ако помоля моите приятели и съседи да споделят моята маса и да участват със семейството ми в празнуване, аз отварям вратата към възможността да мога да дам причина за надеждата, която имаме в Исус. По същество ние, последователите на Исус и получателите на почивката, която идва от Христос, трябва да сме тези, които организират най-добрите партита и тържества, защото ние наистина има какво да празнуваме!

Практикуването на ритъма на празнуване носи перспектива и коригиране. Когато празнуваме дори малките неща, нашата благодарност се увеличава и признанието ни за Божието благословение в живота ни непрекъснато се издига. Някои от най-прекрасните тържества могат да бъдат направени в някои от най-привидно светските области. Празнувайки поводите на другите хора също ни помага да ги накараме да се чувстват обичани и оценени, като същевременно ни напомня, че животът ни не е само за нас. 

Да издигаш другите и много да ги обичаш е практика, породена от сигурността, открита в завършеното дело на Исус.