Намиране на почивка в ритъма на животаПример

Ритъмът на постенето 

В акта на поста няма нищо откровено духовно. Постенето става полезно, когато фокусът и надеждата на нашия пост са ясни и определени. Ако се ангажирам да постя или да се откажа от храна за определен период, за да чуя Бог, аз предприемам съзнателна стъпка към изживяване на общение с него. Но ако времето ми в пост се състои само в това, че просто не ям, не мисля, че ще усетя прекрасните ползи от ритъма. Когато се въздържа от чинията, искам да заменя нуждата от храна с нуждата от Бог. Когато огладнея, вместо да напълня корема си с храна, ще помоля Бог да напълни духа ми с неговата духовна субстанция. По този начин придобиваме яснота на мисълта и целта, защото не се обръщаме към собствените си начини, за да бъдем задоволени. Ние молим Бог да ни задоволи по начините, които само Той познава и може да направи.

Постът или въздържането също могат да ни помогнат като ни разкрият дълбоката зависимост и контрол, което дадено нещо има върху нашите действия и манталитет. Нещата, от които сме избрали да се въздържаме, може да не са по същество погрешни, но въздържането ни позволява да видим позицията, в която сме позволили нещо да заеме място в житейския ни разговор.