Намиране на почивка в ритъма на животаПример

Ритъмът на обучение

Спомням си по-рано като последовател на Исус, щях да чуя хората да споменават своето желание и способност да отидат на тихо място само с Библията си и да се появят след четири часа освежени, подновени и съживени. Ако съм честен, изгледа за този сценарий изглеждаше съсипващ и коренна противоположност на освежаването. Мисля, че това се дължеше главно на липсата ми на перспектива за ползите и благословенията от времето на изучаване.

Ученето е една от най-важните области, в които да се намери устойчив ритъм. Когато се опитах да чета Словото без реален план, се оказах изгубен, объркан и отегчен. Пробив настъпи, когато започнах да моля Господ да ми покаже какво иска да видя. Когато четем Божието Слово, непрекъснато трябва да казваме: „Това се говори за мен.“ Библията не е безлична история за миналото; това е живото Божие Слово. Това е непрекъснат разказ, от който ние сме част. Надеждата ни е да придобием прозрение [into] за живота и насоките чрез разкритото Божие Слово. Юджийн Питърсън го казва най-добре: „Целта на четенето на Словото е да се вслушваме в гласа на Бога, който говори.“ [3] Има причина Псалм 119:105 да се позовава на Божието Слово като лампа на краката ни и светлина на пътеката ни. Писанието ни напътства и управлява, докато се стремим да разберем богатството на неговата истина.

Библията е изпълнена с напомняния за значението и силата, които съпътстват изучаването, обучението и почивката в Писанието и Божиите повеления. Павел учи в Колосяни 3:16 (VBG), „Нека Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост се учете и се увещавайте с псалми и химни, и духовни песни, като пеете на Господа с благодат в сърцата си.“ Изучаването на Божието Слово ни позволява да погълнем Неговата истина, за да може тя да проникне във вътрешността ни. 

Когато се фокусираме върху Писанието, то ни напомня кой всъщност е Бог и кои сме ние в светлината на тази истина. Словото ни дава разбиране, което ни помага да учим и да водим другите според Божиите принципи. Разбирането на Словото произвежда благодарност, която ни кара да пеем и да се насърчаваме един друг с Божиите обещания.

Съгласен съм с Лесли Нюбигин,[who] който пише: „Ние трябва да четем всеки текст в контекста на самото Евангелие, защото това е ключът към нашето разбиране на Писанието.“ [4] Библията е разказ, който сочи към надеждата, която намираме в главния герой, Исус. Ако изучаваме Словото през тази призма, то ни насочва към по-задълбочено разбиране на работата, извършена от Христос, която от своя страна поражда почивка в душите ни. 

Богатство идва от изучаването на Писанията, което ни свързва със сърцето на Бог. . . . Както веднъж каза Мартин Лутер, „Библията е жива, тя ми говори; има крака, тича след мен; има ръце, хвана ме."[5]

[3]  Юджийн Питърсън, Обработка на ъглите: Формата на пасторалната почтеност (Grand Rapids: Eerdmans), 1987.

[4] Лесли Нюбигин, Откриване на истината в един променящ се свят (London: Alpha International) 2003.

[5]  М. Х. Мансер, Уестминстърската колекция от християнски цитати (Louisville: Westminster John Knox Press), 2001.