Не се безпокой за нищоПример

Ами ако можеш да хвалиш Бог дори и посред болката? Браян е преживял безпокойство, което довело даже до някои физически симптоми. Но чрез това преживяване, той разбрал че все още има много неща, за които да благодари на Бог. Ето неговата история:

За първи път преживях остра форма на безпокойство и паника преди няколко години, докато живеех в чужда страна, през етап от живота ми, сам по себе си - предизвикателство. Докато се опитвах да науча нов език, да започна бизнес и да бъда „Христовата светлина", там където буквално нямаше църква, и едновременно с това да се грижа за близнаци на 1 годинка, сякаш постепенно се спусках в мрачна долина.

В продължение на няколко месеца, страдах от болки в гърдите, главоболие и други болести, които отключиха страх и притеснение, каквито никога през живота си не съм изпитвал. До този момент, не се бях борил чак толкова с тревоги, и за да съм честен, дори съм се гордял със себе си, че смело съм поемал рискове. Но скоро започнах да размишлявам над най-лошото, което може да се случи - убеден, че състоянието ми е сериозно или че нещо ужасно щеше да се случи на семейството ми.

Хората питат дали безпокойството ми е обстоятелствено, психологическо или духовно. След като помислих малко, мога да кажа, убеден съм,че отговорът на всичко е „Да"'. Вярвам,че често може да има множество неща, които са фактор тук. Стресът си има начин да нарастне в такава степен, че дори и тези които са способни да издържат най-много на стрес накрая да се поддадат.

Също така, подобно на други физически ограничения или болести, някои от нас преживяват моменти, когато хормоните в тялото са в дисбаланс. При това, нашият духовен враг изглежда не пропуска възможност да ни атакува като ни удря там, където са слабите ни места.

В известното си предизвикателство да не се безпокоим за нищо във Филипяни 4:6-7, Павел ни призовава не само да се молим, но също и да благодарим. Контекстът на наставлението на Павел не се основава на преживяна победа или на чудодеен пробив. Всъщност, самият апостол Павел е бил изправен пред ужасна ситуация. Той е писал до църквата във Филипи от затвора и е бил изправен пред несигурно бъдеще. И все пак, посланието му отразява дълбоката му радост и отношение на възхвала.

Така че, дори и посред нашата болка, също можем да хвалим Бог.

Не вярвам Павел да ни моли да се престорим на благодарни. Мисля, че ни предизвиква да благодарим, винаги когато е необходимо, дори и всред всички трудности през които може да преминаваме.

Разбрах, че винаги съм имал нещо, за което да се зарадвам. Дори и в най-трудните изпитания, през които съм преминавал също е имало неща, за които да съм благодарен. Като размишлявам за тези неща и като прогласявам благодарност към Бог, това ми помага да преобразя перспективата си и да обновя ума си.

Свръхтовар от негативни или стресиращи мисли може да създаде чувство за неизбежна гибел. Но когато се дисциплинирам да изговарям благодарностите си към Бог, често усещам как товарът започва да се вдига.

Това не означава че има магическа формула за живот свободен от безпокойство. Но принципът да хвалим Бог, дори посред болката, е пътят към Неговото животворящо присъствие, което ни носи мир.

-Браян