Не се безпокой за нищоПример

Дали Безпокойството може да те доближи повече до Исус? Джордан прекарал цяла година молейки се тревогата му да изчезне, докато той не открил нещо по-значимо - по-силно взаимоотношение с Исус. Вероятно можеш да се припознаеш в неговата история:

"Мислех си, че ще умра".

Точно така си мислех през многобройните безсънни нощи миналата година. Опитвах се да заспя, само за да се събудя в ужас без никаква причина. Гърдите ме стягаха. Чувствах се сякаш се задушавам, а понякога не можех и да дишам. Цикълът се повтаряше и накрая се преместих да спя на дивана, за да не будя съпругата си.

Един ден, отидох на лекар и обясних симптомите си - болки в гърдите, проблеми със съня, и панически атаки. След неколкократни посещения и изследвания, той ми постави диагноза безпокойство. Може ли да бъда честен? Почувствах се като провалил се християнин. Да не би да не съм се молил правилно? Не би трябвало да имам този проблем, мислех си, би трябвало да имам мир и да не се притеснявам - Исус така е казал!

След като последвах инструкциите на лекаря и започнах да приемам малка доза лекарства, продължих да се моля безпокойството просто да се махне. Не исках да се занимавам с това повече.

Във 2 Коринтяни 12, Павел описва своя "трън в плътта". Ние не знаем със сигурност какъв е бил този "трън", но безпокойството определено може да е ''трън в плътта" за много хора, включително и за мен. Павел казва, че се е молил на Господ три пъти да го премахне, но вместо това Исус му казва, "Доволно ти е Моята Благодат, защото силата ми в немощ се показва съвършена."

Благодатта на Исус е достатъчна, независимо от обстоятелствата. Когато започвах да се моля за изцеление, се приближавах до Исус. Както Павел, Бог не ми отне този "трън". Четях по-ревностно Словото Му и се молех повече отколкото преди.

Мислех си, че се нуждая от изцеление от безпокойството. Но всъщност се нуждаех от повече от Исус. Сега, не казвам, че ако бях по-близък с Исус нямаше да страдам от тревоги. Също така няма да спирам да се моля безпокойството да се махне. Продължавам да се моля за избавление от този трън точно както и Павел.

Но ми се случва нещо по-добро от това да съм незабавно изцелен от безпокойството: Познавам Бог по-дълбоко и развивам по-близко взаимоотношение с Него.

Вместо да се моля за мир аз се приближавам при Княза на Мира. Когато започвам да се притеснявам за бъдещето, напомням си, че Той е Алфа и Омега - Началото и Краят, Първият и Последният.

Молех се безпокойството да изчезне, но намерих нещо много по-добро: съкрушаващото и любящото присъствие на Исус в живота ми - дори и посред тревогите.

-Джордан