Не се безпокой за нищоПример

Мир наистина ли е възможен днес? Шери, преди 11 години, поела на дълго пътуване в търсене да разбере това. И ето какво открила:

Спомням си го ярко. Денят, когато реших, че не мога да живея повече така.

Бях напълно посветена последователка на Христос, реагираща на живота, както всеки друг. Живеех в страх и тревога, и все пак знаех че това не трябва да е така! Постоянно четях в Божието Слово да не се безпокоя и притеснявам за нищо. Но това звучеше невъзможно!

Бог е казал в Библията много по отношение на страха и противодействието срещу него: Мирът. В един случай, Исус и учениците Му пресичат Галилейското езеро с лодка, когато яростна буря едва не ги потопява. Те всички се борят да останат на повърхността, а Исус какво прави? Той е заспал дълбоко! Точно посред бурята.

Учениците Го питат, "Учителю! нима не те е грижа че загиваме? Исус става и смъмря бурята, и тя утихва. Тогава Той пита учениците," Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра? " Марк 4:40

Като цяло, това обобщаваше моите разговори с Бог. Усещах как Бог ме пита: "Защо се страхуваш"?, и аз му отговарях, Не е ли очевидно? Погледни обстоятелствата ми! Кой би могъл да не се страхува?

По време на моето търсене на Мир, няколко неща ми станаха кристално ясни.

1. Моите обстоятелства определяха нивото ми на мир. Ако житейските ми обстоятелства бяха все добри, тогава бях спокойна. А когато ме обграждаха бури бях стресирана, обезпокоена и уморена - изтощена от емоциите си. Бях точно като учениците в онази буря. Боях се от нея, бях наранена и объркана, защото си мислех, че Бог не Го е грижа. Но Исус ме доведе до следната истина.
2. Исус ме учеше, че Мирът е възможен, независимо от бурята. Припознаваш ли себе си в тази битка? Не е лесно, нали? Все още ми беше трудно да разбера как Исус очакваше от мен да имам Мир в бурните моменти, чудейки се дали наистина Го е грижа, когато осъзнах следното.
3. Моите бури разкриваха нивото ми на доверие. Мирът не означава че всичко в живота ти е наред. Означава да си спокоен, когато Бурите разклащат живота ти. Не бях се научила да се доверявам на Бог и да имам мир в тези трудности. Ти преживявал ли си това?

Очевидно имам още да раста в доверие. Но се уча, че пътят към мира е да се довериш и да отправиш мислите си към Онзи, който никога не се изненадва от бури. Не се случи веднага, но малко по малко, все повече мир и покой възобновяваха изнурената ми душа.

-Шери