Скромното начало

Автор: Дани Сааведра

„И ангелът ѝ каза: Не се бой, Мария, защото си придобила Божията благодат. И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус ... А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал.“ -Лука 1:30-31, 38 (VBG)

Измежду всички велики измислени герои, Фродо от „Властелинът на пръстените“ е един от тези, които изпъкват най-много. Защо? Защото за разлика от Херакъл, Жената-чудо, Тор или Супермен, той не е огромен полубог със суперсили. За разлика от Анакин и Люк Скайуокър, той не притежава необикновена власт над силата. За разлика от Батман, той не е нацепен, образован нинджа-милионер с пари за високотехнологични оръжия и брони. Фродо не е нито едно от тези неща. Той е просто обикновен хобит от Графството - наивен, мил, нежен малчуган. Но както казва Галадриел във филма „Задругата на пръстена“: „дори най-малките могат да променят хода на историята“.

Там е работата - онова, заради което Фродо е специален, не са неговите свръхчовешки способности, супер гениалност или благороден произход... а неговата готовност да пристъпи с вяра. Той е герой на героите, защото макар и да знае, че не е подготвен за тази невъзможна задача (той дори не знае пътя за Мордор), той пристъпва скромно и приема призванието, което му е дадено.

Този дребничък герой въплъщава нещо дълбоко библейско: Бог може да използва всеки, дори най-скромния човек, за да извърши най-удивителните дела. От младия овчар, който надвил гиганта, през вдовицата, която показала невероятна вярност към свекърва си, до младата девица от Назарет, откъдето очевидно нищо добро не можело да излезе (Йоан 1:46), но която била благословена от Бога измежду всички жени (Лука 1:42) - работа на Бог е да върши велики дела чрез най-малките и скромни хора.

Защо Мария? Както при Фродо, у нея нямало нищо, което човечеството да определи като „специално“. Тя не произлизала от известно семейство. Тя не била смятана за велика от хората. Само че тя била избрана от Бог. Когато Гавриил казал на Мария, че щяла да зачене чрез Светия Дух, нейният отговор разкрива точно защо Бог избрал нея и защо тя била предпочетена и благословена с тази чест.

В Лука 1:38 (VBG) тя казва: „Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал“. Виж каква скромност показва тя! Нейният отговор на тази луда, невъзможна, и честно казано ужасяваща новина (тя била сгодена, неомъжена девица, вероятно на възраст между 12 и 14, когато научила, че ще роди дете) бил: „Аз съм слугиня на Господ“.

Тя знаела, че никой няма да ѝ повярва, че случилото се сигурно щяло да бъде скандално и опасно (Йосиф би могъл да я предаде на публичен позор или на убиване с камъни заради нейната бременност след годежа, тъй като той не бил биологичният баща), но тя се уповавала на Бога. Тя вярвала в Него и в Неговото Слово. Тя се оставила на разположение, за да бъде използвана от Бог за Неговите дела. Тя знаела, че не е подготвена за призванието, което Бог ѝ дал, но предала живота, волята и бъдещето си в ръцете Му, защото вярвала, че Той ще бъде с нея на всяка крачка.

Това е всичко, което Господ иска от нас, за да постигне чудеса в нашия живот и в живота на хората около нас. Той не иска от нас да бъдем способни, свръх-квалифицирани гении. Той използва хората с невероятни умения, талант, възможности и способности по същия начин, по който използва неуки рибари, бедни вдовици и аутсайдери - способността не е необходимо условие, за да може Той да извърши най-добрите дела. Вместо това, Бог извършва най-добрите дела в живота на тези, които са скромни и изпълнени с готовност и желание да бъдат използвани от Него. Не е важно какво можеш ти да направиш, а какво ще Му позволиш да направи в теб и чрез теб. Той благославя онези, които заявяват: „Аз съм Господен слуга... нека ми бъде, както Ти си казал.“

Както Мария, и всички ние участваме в невероятната история на изкупление, която Бог пише. Имаме удивителното призвание да бъдем ученици, да проповядваме Благата Вест и да бъдем Негови свидетели. Трябва ли да сме учени или надарени оратори, за да го постигнем? Не! Нужно е просто да кажем: „Исусе, ето ме. Аз съм Твой слуга.“