Колко красиво е името Му

Автор: Дани Сааведра

„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.“ — Йоан 1:1-3 (VBG)

Какво е първото нещо, което научаваш за някого, когато се запознаете? Името! Защо? Защото имената ни помагат да помним хората, да ги идентифицираме, да знаем с кого общуваме или за кого говорим.

Някога имената не са били случайни. Днес сякаш много хора избират имената на децата си според това, което им се струва готино или популярно, и рядко обръщат внимание на произхода и етимологията на името или на неговата културна значимост и наследство. В древни времена имената се давали по специални причини. Исаак (“той се смее”) е наречен така заради смеха на Аврам и Сара, когато Бог им казал, че ще имат син на старини. Яков („той държи петата“) получил името си, защото при раждането си „държеше с ръката си петата на Исав” (Битие 25:26).

Имената в Библията са наистина значими, защото често ни казват нещо за човека. Това е особено вярно за Бог, чиито многобройни имена са от огромна важност. От Всемогъщият Бог до Господ пастир мой, всяко название на Бог в Библията разкрива нещо за Него. И от всички имена, дадени на Бог в Библията, най-интересното и най-неповторимото вероятно е това, с което Той е назован в Йоан 1:1 (VBG): „В начало бе Словото . . .“

Гръцката дума, която тук е преведена като „Слово“, е „логос“. Концепцията за „логос“ е силна, сложна и красива представа. Най-простият начин да обясним гръцката философия зад нея е да кажем, че „логос“ е „причина или неизказана обосновка за нещо“. Този термин най-общо казано описва множество от неща, събрани в мисъл и изразени с думи. Смята се, че това е „всеобхватният разум, присъстващ във всичко; обвързващите закони, които поддържат всичко, което съществува“.

В еврейската култура тази представа се отнася за динамичната сила на Божията воля. Там често се използва терминът „мемра“, който произлиза от арамейската дума “говоря” и описва „творческата дейност и воля“ на Бог.

Това разбиране на понятието, както и терминологията, използвана в Йоан 1:1, ни връща към разказа за сътворението в Битие 1. Там виждаме как Бог говори и след това всичко във Вселената се появява. Евреи 11:3 (VBG) обяснява това допълнително, като казва: „световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.“

Така че в Йоан 1:1 (VBG) когато казва „В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог“, апостолът ни казва, че Исус Христос, Божият Син, е живото въплъщение на Словото Божие. Той е Бог в плът, образът („икон“: самата същност, отпечатък, отражение, изображение; огледален образ) на невидимия Бог (Колосяни 1:15); Онзи, Който с думи даде начало на волята Божия (Битие 1:1–2; Псалми 33:9; Евреи 11:3). Той е нравът, сърцето, волята и ума на Бог Отец, разкрити пред света. Той е, както вярвали и гърците, всеобхватният разум, присъстващ във всичко (Йоан 1:3); обвързващите закони, които поддържат всичко, което съществува (Колосяни 1:15–17).

И познай какво? Йоан 1:14 (VBG) ни казва, че Словото, Онзи, Който поддържа вселената и чрез Когото цялото творение съществува, „стана плът и пребиваваше между нас“. Това е смисълът на Рождество Христово. Бог станал човек! Той ни обича толкова много, че напуснал рая, за да можем ние да влезем там и да сме заедно с Него завинаги! Затова в Матей 1:23 (VBG) виждаме как ангелът заявява на Йосиф: „ще Го нарекат Емануил“ (което значи „Бог с нас“). Божият Син бил изпратен, за да разкрие пред света мислите и сърцето на Своя Отец - Неговото Слово . . . и за да ни спаси. Затова ангелът заръчва на Йосиф да Го нарече Исус („Йешуа“ - Бог е спасение) - „защото Той е, който ще спаси народа Си от греховете му“ (Матей 1:21 VBG).

Сега, когато се подготвяме да отпразнуваме Рождество Христово след няколко дни, спомни си, че Емануил, нашият скъпоценен Исус, вечното Слово, нашият Цар и Спасител, дойде на земята, за да можем да познаем Бога дълбоко и да усетим Неговото присъствие лично, и за да бъдем спасени. Той дойде, за да подари на хората „правото да станат Божии деца“ (Йоан 1:12 VBG). Утре ще научим защо Бог е трябвало да дойде . . .