Грехът: Защо Рождество Христово е за всеки

Автор: Дани Сааведра

„защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава, но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус.“ — Римляни 3:23–24 (VBG)

Всяка година празнуваме Рождество. Това е красив момент на радост и добри вести. Украсяваме елха, окачваме светлини, пеем красиви коледни песни и раздаваме чудесни подаръци. И всяка година ние, християните, обичаме да напомняме на всички, че празнуваме заради Исус. Но колко често наистина сядаме да помислим върху това защо Той е причината за нашия празник? Защо изобщо има празник? Защо Исус напусна рая, за да дойде на земята?

Краткият отговор: нашия грях. Господ ни обича толкова много. Той ни сътвори по Негов образ и подобие (Битие 1:27). Ние сме перлата в короната на Божието творение, създадени, за да Го прославяме и да се радваме на съвършена връзка в Неговото присъствие за вечни времена като Негови любими деца. Това била съдбата ни, за която сме били създадени... това е било преживяването на Адам и Ева. Те ходели с Бог, говорели с Бог и се наслаждавали на Неговото присъствие. Те имали шанса да живеят в призванието си и да се радват на плодовете на райската градина (Битие 2:15–16). Но после всичко се объркало... в момента на падението.

Адам и Ева позволили на гордостта и себичното начало - на своето желание да бъдат „като Бог“ - да помрачат разсъдъка им. И тъй като позволили да бъдат заблудени от змията, те, както и всички ние, отпаднали от благодатта. В този момент, както ни казва Павел: „чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта, и така смъртта премина във всичките хора, понеже всички съгрешиха“ (Римляни 5:12 VBG). Най-лошото е, че самото нещо, което искали - да бъдат като Бог - било нещо, което те вече имали. Те били Негов образ и подобие и техните сърца и души носели отпечатъка Му.

В „Грях и изкупление“, Джон Гарниър заявява: “Така грехът предизвиква отчуждение и враждебност към Бога, или, с други думи, морално разделение между грешника и Бога, което е духовна смърт; и обратното на това е съживен, подарен живот, тоест помирение с Бог.” Грехът на Адам и Ева заразил всичките им деца, всеки един човек в историята. Той създал разлом, разделение между нас и Святият, съвършен Бог. Всяко дете, родено оттогава, е родено духовно мъртво, отделено от Бога - с изключение на едно. Щом сме родени духовно мъртви, когато ни застигне и физическата смърт, тя става смърт завинаги, без възможност за помирение.

В Римляни 6:23 (VBG), Павел казва: „Защото заплатата на греха е смърт“. Грехът в Едемската Градина докарал на цялото човечество незабавна духовна смърт и крайният дълг, който трябва да бъде заплатен за човешкият грях е пълната смърт, която се случва заедно с физическата смърт. Тоест, за да покрие дълга за греха (който е смърт), нещо друго (или някой друг) трябва да загине вместо грешника. Затова приносът на жертва станал необходим, за да заплати за греховете. Защо? Защото цената за нашия грях е смърт „и без проливането на кръв няма опрощаване“ (Евреи 9:22 VBG).

Това станало за пръв път веднага след падението. В Битие 3:21 (VBG) се казва: „Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му“. За да може Бог да облече Адам и Ева и да ги освободи от техния срам, Той трябвало да убие животно, да пролее кръв. Но там е работата: „не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете“ (Евреи 10:4 VBG). Това просто не било достатъчно. И затова историята на Рождество Христово е толкова силна!

Историята на Рождество Христово е за мига, в който величественият план на Бог се осъществил. Как? „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот“ (Йоан 3:16 VBG). Исус, съвършеният Божи син, казал: „Ето, идвам...“ (Евреи 10:7 VBG) и Той „даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия свят на злото според волята на нашия Бог и Отец“ (Галатяни 1:4 VBG). Той заплатил цената за нашия грях, веднъж завинаги, за да ни дари Божия дар, който е „вечен живот в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 6:23 NLT). Заради Исус можем да прославяме и да се наслаждаваме на Бог дори още по-отблизо, отколкото Адам и Ева някога са могли. Ние не само ходим редом с Бога, но имаме и Божия Дух вътре в нас!