Няма място... но всички са поканени

Автор: Дани Сааведра

„И когато бяха там, се навършиха дните ѝ да роди. И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях. А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. И Господен ангел застана пред тях ... Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви.“ - Лука 2:6-9, 15 (VBG)

„И казаха: Къде е родилият се Цар на юдеите? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним ... А като видяха звездата, се зарадваха с много голяма радост. И като влязоха в къщата, видяха Детето с майка Му Мария, паднаха и Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, Му принесоха дарове – злато, тамян и смирна.“ - Матей 2:2, 10–11 (VBG)

Помниш ли първата си семейна почивка? Аз я помня! Пътувахме до Северна Каролина, за да присъстваме на сватба. Тогава за пръв път пътувахме със самолет заедно с моя син, който тогава беше на около 17 месеца. Както можеш да очакваш, стана лудница като в телевизионна комедия. Синът ни плачеше като луд по време на полета; отседнахме при наши близки приятели, които също имаха бебе на една година; приключението беше голямо и изобщо не беше това, което очаквахме. Но беше и голяма веселба, прекарахме чудесно и до днес пазим прекрасни спомени.

Предполагам, че Мария и Йосиф също са се чувствали така... Преживяване изключително лудо и забързано, дълго, тежко и пълно с изненади, но в крайна сметка един от най-невероятните спомени в техния живот. Представи си... Мария в този момент, в напреднала бременност, трябвало е да се отправят с магаре към Витлеем - мястото, откъдето идвали техните предци - град, в който никога не били живели; където имали няколко далечни роднини, които все още били там, но вероятно никой близък човек. Трябвало да се надяват при някой от техните роднини да има достатъчно място, за да пренощуват.

Но когато Йосиф и Мария пристигнали във Витлеем, никъде нямало място за тях. Всички стаи били заети, но може би защото били семейство и Мария била бременна, някой роднина им позволил да пренощуват в помещението, където държали животните нощем. Представи си нещо като мазе или гараж, където държиш кучето или котката... или кравите и магаретата!

Това не е ли лудо? Но става и още по-лудо: Знаеш ли къде Исус, Спасителят, прекарал първата Си нощ на земята? Не в красива кошарка или хубаво легло; Той бил положен в корито, от което добитъкът яде. Често в Рождествените сцени това бива представено като дървена люлка, но истината е, че вероятно било нещо като голям правоъгълен камък, поставен върху две тухли!

Тази нощ нямало място за Исус, и все пак с поканата към овчарите на близкото поле, и по-късно с пристигането на мъдреците от Изтока, Господ ни показал, че всички са поканени да дойдат и да се поклонят пред Исус. Как така? От всички, които биха могли да бъдат поканени, от цялото еврейско общество, Бог избрал група пастири, които да чуят новината за раждането на Исус и да Му се поклонят. Това е много силно послание към нас, защото овчарите били сред най-ниските социални групи.

Помисли си как работата на овчарите не им позволявала да бъдат част от нормалното еврейско общество, да участват в церемониалното пречистване и да отбелязват всички религиозни празници и събития. И все пак тези пастири, които без съмнение отглеждали овце, които един ден щели да бъдат пожертвани в храма, били поканени. Както Джон Макартър така умело е казал: „Колко подобаващо било те да са първите, които да узнаят за Божия Агнец!“

Още по-значимо за нас днес е пристигането на мъдреците, група вавилонски/персийски жреци и астролози, които смело тръгнали на първия звезден поход в търсене на Юдейския Цар. Но работата е там: тези мъдреци били езичници, не евреи. Те се доверили на Божието Слово дотолкова, че напуснали земите си в търсене на обещания Месия. Те Го търсели с вяра и от все сърце, и се възрадвали с изключително голяма радост, намирайки пътя към Него. Когато Го открили в цялото Му скромно великолепие, те Му поднесли изключително ценни дарове, достойни за Цар. Това ни показва, че всеки е добре дошъл в краката на Исус, славния Божи дар, Месията и Царят. Всеки е добре дошъл да Му се поклони и да бъде спасен!

Тази година на Рождество се моля да приемем същия начин на мислене. Моля се да гледаме на хората, независимо от техния произход, вярвания или начин на живот, със същата любов, състрадание и доброта, както Исус. И се моля да можем да бъдем като звездата, довела мъдреците до Исус; да бъдем светлината на света, която да привлича хората да се поклонят на нашия Цар!