Свята суматоха: работи здраво, почивай добреПример

Произлизам от род, в който жените работят; и вършейки работата, която обичам, се моля дъщеря ми да се научи да преследва мечтите си, да се труди здраво и да се покорява на Бог, когато Той я призове. Моля се тя да научи от мен, че святата суматоха значи да приемеш труда, който ти е възложен, но да намериш своята стойност у Този, който ни е създал, за да вършим този труд. Нашата работа е ценна и това, което правим, за да служим на Бога, на ближните и на семейството е важно - но не това е, което ни определя.

Писанието има да каже много за стойността на труда:

Павел писал на ефесяните, напомняйки, че Бог е приготвил добри дела за децата Си и че сме създадени, за да ги вършим (Ефесяни 2:10).

В друго послание Павел насърчава коринтяните да бъдат непоколебими и да работят усърдно, като знаят, че трудът, извършен за Бог, не е напразен (1 Коринтяни 15:58).

Жената от Притчи 31 работи с ръцете си с желание; купува и продава имоти със спечеленото; създава; засява; управлява (Притчи 31:10-31).

Девора работела като съдия и на практика била военачалник (Съдии 4-5).

Обърни внимание на мислите си - добри и лоши - свързани с работата ти. Какво ти казва вътрешния монолог за задачите, които вършиш всеки ден? Смяташ ли, че трудът ти е ценен или мислиш, че „не е кой знае какво“ в сравнение с професиите, отговорностите и ролите на другите? Имаш ли чувството, че си губиш времето, взирайки се в компютърен екран, докато семейството ти има нужда от теб, или се притесняваш, че пропускаш възможност да прекараш време със семейството си? Общо казано, как се чувстваш по отношение на работата си - добре, зле, виновно или безразлично?

Трудът, който вършим, е ценен, когато го вършим за прослава на Бога и с радостно сърце. Когато Той ни призове към труд, без значение къде е това и как изглежда този труд, то е защото това е част от Неговия план за нас; част от начина, по който Той ни е създал, за да Му служим и да обичаме ближните.