Свята суматоха: работи здраво, почивай добреПример

Ако си гледал филма „Таласъми ООД“, ще разбереш какво имам предвид, ако кажа, че моят път прилича на кулминационната сцена от този филм. Майк, Съли и Бу висят от конвейера, пълен с врати. Само че не могат да отворят произволна врата. Ако минат през грешна врата, могат да се озоват в снежна виелица или в гореща пустиня. Ако отворят правилната врата, ще се върнат вкъщи. Затова те се държат с всички сили, борейки се с врага, който се опитва да ги разсейва и да всява разруха, докато не достигнат единствената врата, зад която знаят, че ще намерят спокойствие и сигурност.

Интернет ни дава възможност да виждаме вратите, които Бог отваря за други хора по света, и ние губим от поглед единствената врата, която Бог иска ние да преминем с вяра. Не всяка врата е предназначена за нас. Не всяка врата ни води у дома.

Бях прекарала над десет години в режим на преживяване със здрава хватка - завърших колеж, намерих си работа, за да свързвам двата края, омъжих се, работих според стресиращото светско определение за здрав труд, уволниха ме, мъчих се да намеря нещо друго, започнах собствен бизнес, казах „да“ на служение, което беше интензивно, прекрасно и самотно, напуснах и се мъчих отново да започна бизнес на свободна практика, за да издържам семейството си.

Прекарах толкова много време в опити да избегна ударите на затварящите се врати, че загубих способността да виждам отворените врати, които Бог поставяше на пътя ми.

Когато започнах да научавам как да се пусна от лудия конвейер с варианти и се отказах от напрежението, Бог ми показа разбиране, което промени всичко. Бях търсела врати, които да са добри за мен, да ми помогнат да използвам най-добре уменията си; впечатляващи врати, които да доведат до „нещо по-голямо и по-добро“.

В онези времена на себичен стремеж може и да работех за себе си, но Бог беше верен и продължаваше да работи в мен. Уроците, които научаваме, уменията, които придобиваме, хората, които срещаме и израстването, което преживяваме, могат да бъдат благословения. Бог ни е дал свободната воля да избираме вратите, през които преминаваме, без да се притесняваме, че от другата страна ще се окажем извън Божията воля. Може да се озовем в професия, която не е перфектна, или да вършим работа, за която да ни се струва, че не приляга на нашето призвание, но Бог ще ни посрещне там.