Свята суматоха: работи здраво, почивай добреПример

Възприемането на нова нагласа и възгледи по отношение на труда отнема време. Но когато става въпрос за промяна и за нови неща, които Бог иска да направи в нашия живот, имаме два варианта: да отстъпим или да продължим напред. Веднага ще си призная, че понякога отстъплението ми звучи по-добре, докато Бог не ми покаже мотивацията ми. Когато промяната изглежда страшна, то е защото разчитам на собствените си сили, за да се справя. Струва ми се, че всичко зависи от мен, за да стане, за да се уверя, че ще е успешно, за да знам, че няма да изглеждам като провал... отново. Когато реша да отстъпя, то е защото ми се припомня, че напрягайки се самостоятелно, никога няма да успея да направя нещата така, както ми се иска.

Но след това спирам да се напрягам и започвам да преследвам целта, вярвайки, че Бог ми носи нещо ново, защото има планове за мен, които са добри; планове, които ще Му донесат слава и ще разширят царството Му.

Ще се отпуснеш ли по новия път, по който Той те води - там, където святата суматоха идва на мястото на напрежението? Или ще отстъпиш и ще предпочетеш уюта на познатото пред дискомфорта на многото неизвестни?

Ето три уверения за бъдещето, в които можем да бъдем сигурни: Бог още не е приключил с нас, Той е готов да направи нещо ново и Той е с нас във всяка стъпка по пътя.

Святата суматоха ни дава свобода да работим здраво с всички сили върху задачите, които Бог възлага на душите ни. Това е трудът на сърцето; трудът, който е от значение за Божието царство. Тя ни дава свободата да разберем, че работата, която другите вършат, е подходяща за тях, но не и за нас, не и в този момент. Святата суматоха ни помага да чуем Бог във врявата на деспотичния свят, за да можем да кажем „да“ на труда, за който Бог е подготвил сърцата ни и „не“ на труда, който ще изтощи душите ни.

Границата между труда и напрежението, между покоя и мързела, е деликатно място за пребиваване. Когато се наклоним твърде много в едната посока, се оказва, че разчитаме на собствените си сили, вместо да пребъдваме в Божието напомняне, че Той е нашата сила. Този вид суматоха не се състои в това да отделяме повече време през деня и да вършим повече неща, а в това да открием какво Бог ни призовава да свършим, за да можем да служим повече, да даваме повече, да насърчаваме повече - на точното място и по точния начин.