Духовни дисциплини и евангелизиране Пример

ДЕН 7: ЖЕРТВА

Какво ви идва на ум, когато чуете думата „жертва“? Merriam-Webster ни дава следното определение: акт на жертване на нещо ценно на определено божество. Думата, която се стремим да разберем тук, е „ценно“. Нещо с голяма стойност и цена. Две кратки притчи в Матей 13 стигат до същината на това: притчата за скритото съкровище и притчата за скъпоценния бисер:

Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива. Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи. (Матей 13:44-46)

Така че при дисциплината на жертване трябва да започнем с разпознаването на идолопоклонството. Всички нас ни влекат неща, различни от Бог. Какво те влече теб? Определянето и назоваването на нашите идоли, които сме поставили над любовта си към Спасителя, е критична стъпка към задълбочаване на нашата връзка с Бог. Дали нашата първа любов са парите? Или пък похвалата на другите, децата ни или работата ни? Тук по много начини се връщаме към дисциплината на изповедта. Изповядваме, че не сме обичали Бога, както трябва.

Бог прощава, но не спира там. Как тогава да започнем отново да поставяме Бог в центъра на всички наши дни? Не можем да го направим сами. Дисциплината на жертвата изисква работата на Святия Дух в сърцата ни.Галатяни 2:20 казва: „Аз бях разпнат с Христос и вече не аз живея, но Христос живее в мен. Животът, който сега живея в тялото, живея чрез вяра в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен.” Като живи жертви, ние не лавираме на масата; вместо това с готовност се подчиняваме на волята на Бог и Неговия авторитет и работа в живота ни. Христос в нас. Ела, Святи Дух. Мараната. Имаме нужда от Божията сила, за да преодолеем склонностите си да се обръщаме към неща, различни от Него.

Но каква е истинската жертва, която Бог желае? Исус ни казва в Матей 9:13: „Но идете и научете какво означава това: „Милост искам, а не жертва.“ Защото не съм дошъл да призова праведните, а грешниците." Жертвата се състои в трансформацията на нашите сърца. Жертвата се проявява в това как живеем живота си и как се отзоваваме на нуждите на другите. Накратко, истинската жертва представлява това да поставяме другите над себе си. И това по неподправен начин се превръща в евангелизиране.

Дисциплината на жертвата винаги трябва да има като резултат демонстриране и споделяне на любовта на Исус в един съкрушен и наранен свят. Тя отърсва идолите на страха, самодоволството и еготои споделя, с две отворени ръце, добрата новина за Исус. Ако Христос сега е в нас, то Той желае да се разкрие и на другите. Нашето жертване за Бог се състои в това да Му позволим да направи това чрез нас. Ние се превръщаме в съдове на милост и благодат към свят, давещ се в грях и тъга.

Въпроси за размисъл:

• Как намирате идеята за жертване на Бог: обезпокоителна или утешителна? Защо?
• Когато мислите за жертва, какво ви идва на ум, поглеждайки към живота си? По какви начини сте поставяли други неща над Бога?
• Как най-добре можете да се отърсите от идолите в живота си?
• Как можете саможертвено да отделите от времето, талантите или ресурсите си, за да бъдете свидетел за Христос?