Духовни дисциплини и евангелизиране Пример

ДЕН 3: ПОКЛОНЕНИЕ

К.С. Луис веднъж казва: „Най-ценното нещо, което псалмите правят за мен, е това, че изразяват същата наслада в

Бог, която накара Давид да танцува."Когато чуете термина „поклонение“, какво ви идва на ум? Може би това е свята тържественост или високо вдигнати ръце във възторжена песен. Независимо от стила или традицията, в основата на поклонението е обожанието и хвалебствието. С високо вдигнати очи засвидетелстваме, че Единственият Създател и Същество, който наричаме „Авва, Отец” (Рим. 8:15), е достоен за всичката ни хвала и усилия. Всеки дъх, който живеем, ние живеем за Него.

Може би не съществува по-добра илюстрация за това от 2 Царе 6:5, където виждаме Давид и хората му да пренасят Господния ковчег в Йерусалим: „Давид и целият Израил празнуваха с всички сили пред Господа, с кастанети, арфи, лири, тъпанчета, систруми и цимбали.” Те славеха Бог с телата и умовете, сърцата и силата си.

Започваме дисциплината на поклонението, утвърждавайки истините за това кой е Бог. С преклонени сърца, ние утвърждаваме абсолютната пълнота на Бог: всезнаещия и вездесъщия, който въпреки това се крие в сенките на нашите сърца. Обожавайки Го поради Неговата доброта и благодат, излети към нас, ние заявяваме своята абсолютна нищета и съкрушеност. Първо Летописи 16:23-31 предоставя полезни текстови ръководства за това какви елементи включва поклонението и преклонението пред Бога.

В поклонението откриваме също, че виждайки все по-ясно нашия Спасител, нашите сърца се влюбват все повече в Него. И докато любовта ни се задълбочава, нараства и желанието ни да бъдем всичко, което Той желае да бъдем. Римляни 12:1 гласи: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога – това е вашето истинско и правилно поклонение.“ Така че следващата ни спирка в поклонението е осъзнаването на факта, че истинското поклонение не приключва, когато последната песен бива изпята или последната молитва бива изречена. Истинското поклонение продължава да се развива през всеки момент от живота. Вероятно сме чували или чели много за нашите тела като „живи жертви“. Представяме си човек, който се гърчи безкрайно, докато или (1) не избяга от масата, или (2) не загуби битката, предавайки се

Реалността е, че нашият живот не ни принадлежи. Той е закупен с цена. От върха на пръстите на краката до върха на главата ние принадлежим на Господа. Изкупени, направени нови. Аналогията гъсеница-пеперуда стига далеч тук. Някога бяхме, а сега сме същите… но по-добри.

Приемайки факта, че сме живи жертви, които са под могъщата и любяща ръка на Бог, който се грижи за нашето добро и за доброто на света, нашето поклонение ни подтиква да разказваме на другите за Него.

В най-мрачните и ужасни ситуации няма как да не кажем на другите за този Бог, когото обожаваме. Павел и Сила преживяха това:

Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха. И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали. Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука. Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила; и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася? А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти. И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. Около полунощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бог, а другите затворници ги слушаха. Изведнъж стана толкова силно земетресение, че основите на затвора се разклатиха. Изведнъж всички врати на затвора се отвориха и веригите на всички се разхлабиха. Тъмничарят се събуди и когато видя вратите на затвора отворени, извади меча си и се канеше да се самоубие, защото мислеше, че затворниците са избягали. Но Павел извика: „Не се наранявайте! Всички сме тук!“ Тъмничарят извика светлини, втурна се и падна треперещ пред Павел и Сила. След това ги изведе и попита: „Господа, какво трябва да направя, за да се спася?“ Те отговориха: "Повярвай в Господ Исус и ще бъдеш спасен - ти и домът ти." Тогава те казаха словото Господне на него и на всички останали в дома му. (Деяния 16:25-32)

Истинското поклонение трябва да намира израз и към другите. Петър и Йоан го казват по следния начин: „Що се отнася до нас, ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули“ (Деяния 4:20). Ние сме преживели добротата на Бог и чувстваме необходимостта да споделяме Неговата доброта и благодат с другите. Плодът на постигналото целта си поклонение е живот на провъзгласяване.

Въпроси за размисъл:

• По какви начини се покланяте най-добре на Бог?
• Усещали ли сте някога Бог по мощен или нов начин по време на поклонение? Ако да, как?
• Каква роля е играело поклонението до сега в личното ви евангелизиране?
• Как Бог ви призовава да използвате вашето хваление на Него, така че то да достигне хората около вас?