Духовни дисциплини и евангелизиране Пример

ДЕН 5: УСАМОТЕНИЕ И ТИШИНА

Спокойствие. Не много от нас получават достатъчно от него, а когато го получим, не знаем какво да правим с него. Еклисиаст 3 обаче ни казва, че има време за всяко нещо: жалеене и танцуване, градене и събаряне, търсене и изгубване. Човешкото съществуване в своята цялост и емоциите, които понякога се опитват да надделяват над нас, имат своето място, напомня ни Бог. Но как да ги разбираме и да се справяме с тях без моменти, търсещи своята независимост от заетостта на живота? Има защо Псалм 46:10 да е любим стих на мнозина: „Мълчете и знайте, че Аз съм Бог.“

Дисциплината на уединение и тишина започва със създаването на пространство за Бог да говори на неспокойните ни сърца. Идваме с отворени ръце и сърца в очакване на това, което Бог може да каже. Ако имаме късмет, Исаия 30:21 би могъл да стане реалност за нас: “И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, Когато се отклонявате на дясно И когато се отклонявате на ляво, Ще казва: Тоя е пътят, ходете по него.’”

Докато суматохата на живота изчезва на заден план, започваме да чуваме нещо, което звучи почти чуждо за нас. Чудим се , възможно ли е това да е Божият глас? В усамотение и тишина започваме да чуваме Божия глас отново. Светът и всичките му грижи остават на заден план, тъй като само за един мимолетен момент можем да преоткрием какво означава това, че Бог никога не ни е оставял сами.

В усамотение и тишината откриваме едновременно близостта и величието на Бог . Когато всичко е тихо, чуваме капенето на крана, шепота на листо във вятъра, равномерното дишане на куче в обедна дрямка. Светът оживява в тишина и ние преоткриваме какво означава това, че Бог крепи вселената и държи всичко в десницата Си. Виждаме красотата на залеза и усещаме мекотата на възглавницата. Бог е над всичко.

И във въздишките ни също си спомняме, че Бог е във всичко. “защото в Него живеем, движим се и съществуваме;“ (Деяния 17:28). И именно в нас Той е депозирал най-големия Си дар. Второ Коринтяни 1:21-22 гласи: „А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог. Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.” Неговата любов е толкова обширна, че Той не може да не присъства също и в сърцата ни. Той наистина е във всичко и над всичко.

Накрая, тишината и усамотението ни водят до такова преклонение и страхопочитание, че даденият ни в залог Свети Дух ражда нов живот на евангелско свидетелство в нас. Започваме да забелязваме, че докато ние намираме Бог в тишината, то мнозина други не го правят. Разбираме, че твърде много хора се обръщат към други неща вместо към Бог. Но какво, ако е вярно това, че Бог наистина желае всички да бъдат спасени и да Го познаят? Вярно е, казва Бог, докато седим в мълчание. Нашето мълчание спрямо другите по въпросите на вярата става оглушително колкото по-дълго време прекарваме с Бог. Тишината в крайна сметка ни тласка към повече разговори за Исус, за живота, за надеждата.

Въпроси за размисъл:

• Намирате ли тишината и покоя за изнервящи или за утешителни? Защо?
• Включили ли сте в своето поклонение пред Бог спокойни моменти, в които слушате гласа Му?
• По какви начини можете да използвате тишината и уединението, за назидаване на собствения си път на вяра, както и за приближаване до сърцето на Бог?
• Как мълчанието взаимодейства с евангелизирането?