Римляни 9:25-33
Римляни 9:25-33 Ревизиран (BG1940)
както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена"; И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог". А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси; Защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда <от Него>", Като го извърши и свърши скоро. И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили". И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване; а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон. Защо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват; както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".
Римляни 9:25-33 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Както казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена.“ И на същото място, където им се казва: „Не сте Мой народ, там ще се нарекат синове на живия Бог.“ А Исайя вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси; защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него “ , като го извърши и свърши скоро. И както Исайя е казал в по-предишно място: „Ако Господ на Силите не беше ни оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили.“ И така, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра; а Израил, който търсеше закон за придобиване на правда, не стигна до такъв закон. Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват; както е писано: „Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; и който вярва в Него, няма да се посрами.“
Римляни 9:25-33 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Така казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената.“ И на онова място, където им беше казано: „Вие не сте Мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог. А Исаия възкликва за Израил: „Дори Израилевите синове да бъдат многобройни като морския пясък, само един остатък от тях ще се спаси. Защото Господ ще постъпи решително и съвсем справедливо и ще изпълни на земята, каквото е решил.“ И както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не беше оставил от нас малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.“ И тъй, какво можем да добавим? Езичниците, които не търсеха оправдаване, получиха оправдаване, и то оправдаване чрез вярата. А Израил, който търсеше правдата според закона, не достигна до правдата според закона. Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона. Те се препънаха в Камъка за препъване, както е писано: „Ето полагам в Сион камък за препъване и камък за съблазън. И всеки, който вярва в него, няма да погине.“
Римляни 9:25-33 Верен (VBG)
Както казва и в Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“; „И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“ А Исая вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси; защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“ И както Исая е казал по-преди: „Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“ Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра; а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона. Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване, както е писано: „Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“
Римляни 9:25-33 Ревизиран (BG1940)
както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена"; И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог". А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси; Защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда <от Него>", Като го извърши и свърши скоро. И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили". И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване; а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон. Защо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват; както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".