Римляни 9:25-33

Както казва и в Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“; „И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“ А Исая вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси; защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“ И както Исая е казал по-преди: „Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“ Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра; а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона. Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване, както е писано: „Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“