Римляни 9:25-33

Както казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена.“ И на същото място, където им се казва: „Не сте Мой народ, там ще се нарекат синове на живия Бог.“ А Исайя вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси; защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него “ , като го извърши и свърши скоро. И както Исайя е казал в по-предишно място: „Ако Господ на Силите не беше ни оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили.“ И така, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра; а Израил, който търсеше закон за придобиване на правда, не стигна до такъв закон. Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват; както е писано: „Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; и който вярва в Него, няма да се посрами.“