Римляни 9:25-33

Така казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената.“ И на онова място, където им беше казано: „Вие не сте Мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог. А Исаия възкликва за Израил: „Дори Израилевите синове да бъдат многобройни като морския пясък, само един остатък от тях ще се спаси. Защото Господ ще постъпи решително и съвсем справедливо и ще изпълни на земята, каквото е решил.“ И както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не беше оставил от нас малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.“ И тъй, какво можем да добавим? Езичниците, които не търсеха оправдаване, получиха оправдаване, и то оправдаване чрез вярата. А Израил, който търсеше правдата според закона, не достигна до правдата според закона. Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона. Те се препънаха в Камъка за препъване, както е писано: „Ето полагам в Сион камък за препъване и камък за съблазън. И всеки, който вярва в него, няма да погине.“