Марко 4:21-41
Марко 4:21-41 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника? Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве. Ако има някой уши да слуша, нека слуша. Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави. Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята; и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае. Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята; но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици. И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат. А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна. И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него. И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода. А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме? И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра? И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?
Марко 4:21-41 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И рече им: „Взема ли се светило, за да се постави под крина или под одър? Не е ли, за да се постави на светилника? Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, и нищо скрито, което да не излезе наяве. Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“ Тогава им каза: „Обърнете внимание какво слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате. Понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има.“ И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята, спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае, защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа. А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“ И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята. Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“ И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат. И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко. В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“ И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него. Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше. А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“ А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие. Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“ И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“
Марко 4:21-41 Верен (VBG)
И им каза: Затова ли се донася светилото – за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли за това – да го поставят на светилника? Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве. Ако има някой уши да слуша, нека слуша. Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави. Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. И каза: Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята; и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае. Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва. Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим? То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята. Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му. И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат. А без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна. И като разпуснаха множеството, Го взеха със себе си в кораба, както беше; и имаше и други кораби с Него. И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху кораба, така че корабът вече се пълнеше с вода. А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме? А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. И Той им каза: Защо сте страхливи? Как, нямате ли вяра? И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
Марко 4:21-41 Ревизиран (BG1940)
И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника? Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало <нещо> спотаено, освен за да излезе наяве. Ако има някой уши да слуша, нека слуша. Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави. Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има. И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята. и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае. Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва. При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим? То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята; но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици. С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат. А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна. И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него. И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода. А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме? И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина. И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра? И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?