Марко 4:21-41

И им каза: Затова ли се донася светилото – за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли за това – да го поставят на светилника? Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве. Ако има някой уши да слуша, нека слуша. Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави. Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. И каза: Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята; и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае. Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва. Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим? То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята. Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му. И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат. А без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна. И като разпуснаха множеството, Го взеха със себе си в кораба, както беше; и имаше и други кораби с Него. И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху кораба, така че корабът вече се пълнеше с вода. А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме? А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. И Той им каза: Защо сте страхливи? Как, нямате ли вяра? И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?