Марк 4:21-41

И рече им: „Взема ли се светило, за да се постави под крина или под одър? Не е ли, за да се постави на светилника? Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, и нищо скрито, което да не излезе наяве. Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“ Тогава им каза: „Обърнете внимание какво слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате. Понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има.“ И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята, спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае, защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа. А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“ И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята. Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“ И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат. И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко. В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“ И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него. Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше. А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“ А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие. Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“ И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“