И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?
Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.
Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.
Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;
и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.
Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.
А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва.
Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?
То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;
но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.
А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.
И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него.
И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.
А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?