Марко 14:32-72
Марко 14:32-72 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля. И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва. И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше: Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш . И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците. Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава. И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините. А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав – Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво. И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна. И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. Исус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите? Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията. Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха. А той, като остави плащеницата, избяга гол. И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците. А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня. И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха. Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха. После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. Но и в това свидетелствата им се различаваха. Тогава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения? А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идещ с небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници. И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника; и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина. А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя. Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях. А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава. А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите. И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака.
Марко 14:32-72 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Те отидоха на едно място, чието име беше Гетсимания. Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля.“ Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и, силно смутен, започна да скърби. Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и стойте будни.“ След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час. И каза: „Авва, Отче! За Тебе всичко е възможно – отклони от Мене тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта – немощна.“ Отново отиде да се помоли и изрече същите думи. А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят. Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците. Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“ Веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, а заедно с него много народ с ножове и тояги, изпратени от първосвещениците, книжниците и стареите. А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях условен знак, казвайки: „Когото целуна за поздрав, Той е – заловете Го и Го водете под охрана.“ Като дойде, веднага се приближи до Него и каза: „Учителю, Учителю!“ И Го целуна. А те се нахвърлиха върху Него и Го заловиха. Един пък от онези, които бяха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. Тогава Иисус им заговори: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме заловите. Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, а вие не Ме заловихте. Но Писанията трябваше да се сбъднат.“ Тогава всички ученици Го изоставиха и се разбягаха. Един младеж, обвит с платно по голо тяло, вървеше след Него. Войниците заловиха и него. Но той, като се измъкна от платното, избяга гол от тях. Тогава доведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареите и книжници. А Петър Го следваше отдалече чак до вътрешния двор на първосвещеника. Той седеше със слугите и се грееше на огъня. Първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт, но не можаха да намерят, защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но тези свидетелства бяха противоречиви. И някои започнаха да лъжесвидетелстват против Него с думите: „Чухме Го да говори: „Ще разруша този храм, изграден от човешки ръце, и след три дена ще издигна друг, неръкотворен.“ Но и това тяхно свидетелство беше противоречиво. Тогава първосвещеникът застана посред синедриона и попита Иисус: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“ А Иисус му отговори: „Аз съм. И ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ Тогава първосвещеникът раздра с гняв дрехите си с думите: „За какво са ни нужни вече свидетели? Чухте богохулството. Какво мислите?“ Те всички отсъдиха, че заслужава смърт. Някои започнаха да Го плюят, да закриват лицето Му, да Го бият и да Му казват: „Отгатни кой е!“ Слугите Го хванаха и Му удряха плесници. Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. Като видя, че Петър се грее, тя се взря в него и каза: „И ти беше заедно с Иисус от Назарет.“ Но той се отрече с думите: „Нито зная, нито разбирам какво говориш.“ И излезе навън, във външния двор. Тогава пропя петел. Когато слугинята пак го видя, започна да говори на присъстващите там: „Този е от тях.“ А той пак се отрече. След малко онези, които стояха там, пак започнаха да говорят на Петър: „Наистина от тях си, защото си галилеец, пък и говорът ти е такъв.“ Той започна да проклина и да се кълне: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите.“ Веднага петел пропя втори път. Тогава Петър си спомни казаното му от Иисус: „Преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като се размисли, заплака.
Марко 14:32-72 Верен (VBG)
Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля. И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува. И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете. И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза: Авва, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти. И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава. И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и тояги от главните свещеници, книжниците и старейшините. А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна – Той е. Него хванете и отведете, като Го пазите здраво. И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Равви!; и Го целуваше. И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. Тогава Иисус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат Писанията. Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. А един младеж Го следваше, обвит с ленено платно на голо; и те го хванаха. А той остави лененото платно и избяга гол. И заведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всичките главни свещеници, старейшините и книжниците. А Петър Го беше следвал отдалеч и беше влязъл вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и се грееше на огъня. А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха. Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха. После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. Но и така свидетелствата им не си съвпадаха. Тогава първосвещеникът се изправи на средата и попита Иисус, като каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Пророкувай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници. И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. И като видя Петър, че се грее, се взря в него и каза: И ти беше с Иисус Назарянина. А той се отрече, като каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в предверието и петелът пропя. Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях. А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин (и говорът ти те издава). А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам този Човек, за когото говорите. И петелът пропя втори път. И Петър си спомни думата, която му бе казал Иисус: Преди петелът да пропее два пъти, ти ще се отречеш от Мен три пъти. И като размисли за това, заплака.
Марко 14:32-72 Ревизиран (BG1940)
Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля. И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува. И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете. И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки: Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти <искаш>. И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно. И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят. И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава. И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, <изпратени> от главните свещеници, книжниците и старейшините. А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете<, като Го пазите> здраво. И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го. И те туриха ръце на Него и Го хванаха. А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но <това стана>, за да се сбъднат писанията. Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха. А той, като остави плащаницата, избяга гол. И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците. А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка. И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха. Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни. Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха: Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен. Но и така свидетелствата им не бяха съгласни. Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения? А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно <наказание>. И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници. И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника; и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса. А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя. Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях. А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, и говорът ти съответствува. А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите. И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.