Марко 14:32-72

Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля. И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува. И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете. И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки: Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти <искаш>. И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно. И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят. И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава. И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, <изпратени> от главните свещеници, книжниците и старейшините. А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете<, като Го пазите> здраво. И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го. И те туриха ръце на Него и Го хванаха. А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но <това стана>, за да се сбъднат писанията. Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха. А той, като остави плащаницата, избяга гол. И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците. А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка. И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха. Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни. Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха: Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен. Но и така свидетелствата им не бяха съгласни. Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения? А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно <наказание>. И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници. И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника; и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса. А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя. Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях. А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, и говорът ти съответствува. А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите. И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.