Марко 14:32-72

Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля. И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува. И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете. И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза: Авва, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти. И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава. И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и тояги от главните свещеници, книжниците и старейшините. А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна – Той е. Него хванете и отведете, като Го пазите здраво. И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Равви!; и Го целуваше. И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. Тогава Иисус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат Писанията. Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. А един младеж Го следваше, обвит с ленено платно на голо; и те го хванаха. А той остави лененото платно и избяга гол. И заведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всичките главни свещеници, старейшините и книжниците. А Петър Го беше следвал отдалеч и беше влязъл вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и се грееше на огъня. А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха. Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха. После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. Но и така свидетелствата им не си съвпадаха. Тогава първосвещеникът се изправи на средата и попита Иисус, като каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Пророкувай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници. И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. И като видя Петър, че се грее, се взря в него и каза: И ти беше с Иисус Назарянина. А той се отрече, като каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в предверието и петелът пропя. Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях. А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин (и говорът ти те издава). А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам този Човек, за когото говорите. И петелът пропя втори път. И Петър си спомни думата, която му бе казал Иисус: Преди петелът да пропее два пъти, ти ще се отречеш от Мен три пъти. И като размисли за това, заплака.